Политическият екстремизъм не е запазена марка нито на една държава, нито на една политическа система.

Времето е показало, че срещу политически мъже и жени са посягали идеологически мотивирани атентатори, жадни за своите пет минути слава ексцентрици и откровени психопати. И нито една специална служба по света не може с ръка на сърцето да заяви: ние нямаме нито един пробив в сигурността.

Извън очевидните факти, при подобни инциденти обаче винаги има и втори план, за който дори десетилетия по-късно се говори с фрази „а според друга версия..." и пред истинската истина за който историята неохотно повдига завесата, оставяйки на любопитните само хипотези, близки до действителността.

Денят е 22 януари. Годината - 1969. Извършен е опит за покушение срещу един от най-грижливо охраняваните хора в света - Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) Леонид Илич Брежнев. За сигурността на партийния и правителствен елит на страната се грижи Девето управление на КГБ, оглавявано по онова време от генерал-лейтенант Антонов, Сергей Николаевич.

Интересно е да се отбележи под черта, че и след немислимият за онези години и онази страна инцидент, генералът, поел управлението за охрана през февруари година по-рано, ще остане на поста си чак до август 1974, след което ще стане заместник-председател на Комитета и началник на 15-о главно управление - отговорно за атомните бомбоубежища на властта.

По програма на този ден в Кремъл трябва да се състои тържествена церемония за посрещане на екипажите на космическите кораби „Съюз 4" и „Съюз 5". Няколко дни по-рано космонавтите Шаталов, Волинов, Елисеев и Хрунов са осъществили първото в света скачване на два пилотирани кораба в открития космос и са създали експериментална космическа станция.

При влизането в Кремъл обаче кортежът, с който се движат генералния секретар и космонавтите, е обстрелян с ръчно огнестрелно оръжие.

Атентаторът е младши лейтенант Виктор Иванович Илин от 61. Геодезичен отряд на Ленинградския военен окръг. Година преди отчаяната стъпка той е завършил Ленинградския техникум по топография и веднага е призован да отбие военната си повинност.

В деня преди покушението застъпва наряд като дежурен офицер в своята част в град Ломоносов. Открадва два пистолета „Макаров" - 9 мм, два пълнителя (16 патрона) и дезертира. Илин, който е кръгъл сирак, се отбива в Ленинград при приемната си майка и баба си и към 10,40 часа хваща полет за столицата. В Москва отсяда при чичо си - служител на съветското вътрешно министерство от запаса. Обяснява му пристигането си с желанието да види космонавтите, извършили историческото космическо скачване.

Сутринта в деня на атентата взема от чичото униформен шлифер и фуражка и с помощта на тази маскировка, незабележим сред многобройните постови милиционери, осигуряващи събитието, необезпокоявано прониква на територията на Кремъл. Застава в милиционерския кордон до Боровицките порти. Тук късметът помага - позицията му се оказва между два взвода от отцеплението и затова присъствието на непознат колега не буди излишни въпроси.

Към 14,15 през портите започват да влизат автомобилите на правителствения кортеж. Младши лейтенантът крие оръжието в широките ръкави на шлифера. Той пропуска първата кола - знае, че Брежнев обикновено пътува във втората. След това прави крачка напред и открива огън с двата пистолета едновременно - „стрелба по македонски". Успява да произведе 11 изстрела. Само за части от секундата колите от кортежа намаляват, след което на скорост продължават по маршрута.

В колата-мишена - ЗИЛ 111Г, обаче не е Леонид Илич, а космонавтите Алексей Леонов, Андриян Николаев, Валентина Терешкова и Георгий Береговой. Куршумите раняват смъртоносно шофьора Иля Жарков, останалите успяват да се прикрият. Николаев съумява да поеме волана, овладява и спира тежкото возило. Той е леко ранен, парчета от счупени стъкла засягат и Береговой, Алексей Леонов по чудо се разминава с куршума.

Бързата реакция на моторист от ескорта на кортежа не дава на атентатора възможност повече да стреля прицелно - В. А. Зацепилов насочва мотора си към него, закрива сектора за обстрел и го поваля. Той също е ранен. В следващия миг Илин е закопчан от сътрудници на КГБ.

Официално разпространената версия за инцидента е, че мишена на Илин са били космонавтите. Атентаторът е обвинен по пет члена от Наказателния кодекс на СССР: кражба на оръжие; дезертьорство; организиране и разпространение на клеветнически сведения, злепоставящи съветския строй; опит за терористичен акт; убийство. Зад всеки от тези текстове извършителят го дебне или смъртна присъда, или безконечно дълъг затвор. Той обаче нито е разстрелян, нито изпратен в лагер. Младият мъж, който от самото начало прави впечатление на неуравновесен и лабилен, е признат за невменяем. През май 1970 е настанен в Казанската специализирана психиатрия, в единична стая, където прекарва в пълна изолация до 1988. След дълги ходатайства от майка му е преместен в психиатрична болница №3 в Ленинград.

Две години по-късно е освободен. Тъй като Виктор формално не е уволнен от Съветската армия, му признават болнични и му изплащат заплатата за 20 години. Освен това му дават едностаен апартамент в Ленинград и инвалидна пенсия.

Смята се, че зад опита за покушение срещу лидера на компартията на Съветския съюз стои смесица от политически и лични мотиви. Илин се отнася критично към властта, смята, че действащата в онзи момент политическа система в СССР се е изхабила. Осъжда нахлуването на съветските войски в Чехословакия и се изказва положително за военните преврати в стани от третия свят. Известно е, че се възхищава от убиеца на Джон Кенеди - Ли Харви Осуалд: „Само един изстрел - и известност пред целия свят". Вероятно обаче отключващ фактор към решителните действия са станали лични преживявания: малко преди атентата Виктор научава дълго пазена в тайна истина за своето семейство и къса с приятелката си.

Битува обаче версия, че покушението срещу Брежнев е провокация, подготвена и реализирана от определени кръгове в КГБ. Още на 21 януари командването на армейската част, където служи Илин, вдига тревога: изчезнал е офицер с два пистолета. От записки в тетрадката на младши лейтенанта се разкрива, че той ще лети до Москва. В деня на атентата чичото докладва на властите, че племенникът му е задигнал милиционерска униформа и се е насочил към Кремъл. Никой не си дава труда да използва информацията и да предприеме мерки за задържане на потенциалния терорист. Въпреки че по описание би било елементарно да бъде разпознат: Илин е мургав, с характерна „циганска" външност, униформата, с която е маскиран, е есенно-пролетна, по устав не отговаря на сезона и от далеч бие на очи сред зимната екипировка на останалите милиционери.

Съществува хипотеза, че бездействието на органите на държавна сигурност е резултат от непреодолим конфликт между тогавашния председател на Комитета Юрий Андропов и неговия първи зам. Семьон Цвигун (женен за сестрата на съпругата на Брежнев), който упорито се опитва да измести шефа си. Именно защото атентатът е плод на задкулисните игри в службите животът на генералния секретар в случая е бил извън опасност: според една версия по време на покушението неговата лимузина е влязла в Кремъл през Спаските порти, по друга - пътувала е последна в застрашения кортеж.

Виктор Илин ще остане единственият, осмелил се да вдигне ръка (пистолет) срещу Леонид Илич на територията на Съветския съюз. Известни са обаче два - неуспешни - опита за убийство на Брежнев при визитите му в чужбина.

През юни 1977, в навечерието на посещението във Франция, КГБ получава информация за готвен атентат. Покушението трябвало да стане по време на церемонията за поднасяне на венец пред Вечния огън до Триумфалната арка. Работата била възложена на снайперист, разположен в близка улица. Благодарение на съвместните действия на френските и съветските служби и взетите превантивни мерки на 21 юни Брежнев поднася своя венец и всичко приключва без премеждия.

През май 1978 генералният секретар е на посещение във ФРГ. КГБ разполага с данни, че се готви покушение, което да бъде извършено след обяда на Брежнев с канцлера Хелмут Шмид в замъка Аугустбург. Мишената е изведена през страничен изход и атентатът е предотвратен.