Свикнал да прави всичко по принуда, почти неграмотен, преживяващ на социални помощи, безразличен към политическите послания, с речников запас еднакво беден и на майчин, и на бащин език, човек, за когото предизборна кампания е студена бира, топли кебапчета, шлагер на Веселин Маринов, „Моя страна…” или ориенталско маанè (според както дойде) и омачкана двайсетолевка в деня за размисъл…

Това изглежда е идеалният избирател според българските законотворци, ако се съди по приетите на първо четене промени в изборния кодекс.

Да четем внимателно – гласуваха задължителното гласуване; не одобриха образователния ценз; заплашиха негласуващите да им спрат „социала”; заложиха твърдо на насилствено извеждане пред урните вместо на политическа мотивация за информиран вот; отхвърлиха агитацията на майчин език „със субтитри”, въпреки че това си е направо безобидно; съкратиха времето за предизборните кампании до една ученическа междусрочна ваканция. И т.н.

Така формираният профил отговаря на най-податливата на търговия с гласове част от българските избиратели. Плюс затворници на лек режим.

Не виждаме никакъв опит да се прекрати порочната практика на „мъртвите души” в списъците, да се пресече платеният и корпоративният вот, да се сложи края на купуването на секционни комисии анблок. Кое от тези иновации гарантира, че няма да се повтори аферата „Костинброд”, операция „Чувалчè”, фиаското „Арена Армеец”.

Напротив, всеки от така изобразените по-горе избиратели ще си каже: „Така и така зорлем ще се хàбим да им гласувам, що да не взема някой лев за това!” И задължителният вот ще осигури повече потенциални продавачи на глас за и така достатъчните мераклии за купуване на такъв.

Противно на очакванията на яростния пропагандатор на задължителността Валери Симеонов това мероприятие няма да вдигне избирателната активност. Е, до урните ще отидат повече хора, но какво ще правят по съвест в тъмната стаичка си остава енигма. Но не би било лошо в комисиите да се назначи психолог, който да разчете и невербалните графични послания, които мнозина ще оставят върху бюлетината, в опит да изразят мнението си към всички форми на принуда и към политическата класа като цяло.

Ако патриотът-телевизионер се надява, че гласуването под строй и традиционният отлив от т.нар. стари партии ще накара избирателя – така и така е отишъл - да дари неговата формация орел-рак-без-щука с „чавка” или „кръстче”, лъже се.

Сред крясъците около гласуването ала Северна Корея някак между другото мина електронното и машинното гласуване. Дори да подминем факта, че ако се въведе първото, се обезсмисля второто, не може да не прави впечатление, че управляващите се опитват всячески да отложат прилагането на „електрическия” вот във времето. Явно не е удобно да сметат под килима резултатите от референдума, но не им се ще да се случи много бързо. И го запращат за след 2018. А там я камилата ,я…

Това не е учудващо. Електронното гласуване въобще не гарантира край на манипулациите. Спомняме си какво се случи със сървърите на ЦИК, МВР и ДАНС на миналите избори. Не забравяме, че още лятото на 2015 вицепремиерът Бъчварова призна, че софтуерен проблем мъчи системата на спешния номер 112, а още не се е похвалила с отстраняването му. Но пък най-вероятно на Цветан Цветанов ще му се наложи да измисли как се разнасят виртуални чувалчèта с виртуални бюлетини.

А един висококвалифициран интелигентен IT специалист, ако не се купува по-трудно, то поне взема по-скъпо от член са избирателна комисия, който „прави избори” от зората на демокрацията и си знае урока.

Още една добавка в реновирания кодекс: с право на глас ще се сдобият осъдените за леки престъпления. Всъщност така към платения и корпоративния вот се добавя още една „добра” практика: надзираваният вот. Защото кой се съмнява, че гласуването на един пандизчия може да е свободно, след като ежедневието му, бита му, контактите му с външния свят, храната, здравето и дори живота са зависими.

Очакваме следващи поправки в кодекса да допуснат до урните пациенти на принудително лечение в психиатриите, които си пият лекарствата, и поставени под частично запрещение.

Единственото, в което има някаква логика, е съкращаването на кампанията. И без това напоследък никой не се престарава да агитира, а избирателите отдавна са на принципа „Като ми пееш, Пенке…” А всеки ден предизборна тумба-лумба е трошене на едни готови пари (субсидии), за които ама съвсем не е сигурно дали ще бъдат компенсирани с гласове в бъдещето.

Реконструкцията на изборния кодекс не попада само в разреда на правните абсурди. Тя просто е безсмислена. Нещо повече – крие в себе си подводни камъни, които вместо да подобрят и без това отвратителната ситуация, ще я задълбочат.

Което е нов удар – кой ли по ред? – по българския парламентаризъм. Той демонстрира, как една малка присъдружна на управлението безгласна иначе парламентарна група (със съучастието на други, които поне имат министри) при добро желание може да направи големи поразии с дългосрочни последици. Какви са те ще разберем в нощта след поредните парламентарни избори – в количествен аспект. Качественият ще го сърбаме цели 4 години след това.

Ако не се напрегнем да помислим. Задължително. Преди да са го забранили.