Реформите в здравеопазването са може би най-сигурният извор на „новини” напоследък. Но едно по-внимателно вглеждане в случващото се в тази сфера по-скоро доказва, че всичко е резултат от логичния ход на събитията.

Някой може би си спомня, че преди близо година и половина директорът на „Пирогов” проф. Стоян Миланов депозира оставката си с мотива, че е невъзможно в съществуващата ситуация болницата да функционира по начина, по който той би искал, „заради задължението да обслужва пациенти, отчитайки тяхната специфичност”.

Тогава здравният министър Петър Москов обяви, че не я приема и обясни реакцията на здравния шеф с думите: "Понякога човек в неговата позиция, с тежки професионални ангажименти, има нужда от няколко човешки и мъжки думи“.

Съвсем очевидно ситуацията, в която се намира Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Пирогов”  не може да бъде туширана само с няколко човешки думи и доказателство за това са периодичните й кризи. Към момента на „мъжкия разговор” тя дължеше близо 20 милиона лева. Тогава министерството реагира, както винаги аварийно, конфликтът бе временно потушен, но с по-нататъшната си дейност заложи няколко „бомби”, които започват да избухват.

Една от тях – стандартът по спешна медицина - бе посрещната с одобрение от работещите в сферата. Както каза д-р Кателиева, председател на асоциацията на работещите в спешната помощ, стандартът „обединява всичко, което искаме да се случи в сектора и всичко, което сме мечтали да работим като професионалисти.” Тогава тя прогнозира, че отлагането на реформата в спешната помощ ще бъде истинска катастрофа”. Шефът на „Пирогов” проф. Миланов също изрази подкрепата си, наричайки стандарта „най-добрият такъв документ, който е излизал в последно време в областта на здравната политика". Той призна, че лично е лобирал за приемането му.

Точно този „най-добър документ”, заедно с още 13 подобни обаче бе оспорен пред Върховния административен съд от частните и общински болници, с мотива, че с него се въвеждат неизпълними изисквания за площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения.

Стандартът изисква тези отделения да бъдат само от 2-ро и 3-то ниво на компетентност, да се разполагат на минимум 700 кв. м. площ и поне 30% от леглата за активно лечение в болниците да бъдат заделени за обслужването на спешни пациенти. Неизпълнимо според тях е и изискването отделенията да имат най-малко 2 реанимационни поста, осем легла и поне 12 поста за прегледи на пациенти, да разполагат с минимум 6 специалисти по анестезиология, реанимация или спешна медицина, както и с общо 12 лекари на щат.

Изискването за подсигуряване на спешни приемни отделения бе условие за подписване на договор с Касата и това съвсем разбираемо предизвика бурната реакция на въпросните болници. Това бе „точка” от множеството им възражения, а по-късно се превърна в един от аргументите за отказ от страна на Българския лекарски съюз да подпише новия Рамков договор за 2016 година.

Вече знаем какво се случи с този договор – той бе подписан „извънредно” от министъра, с условията на стария. А в стария подобни стандарти няма. Така предвиденото „разтоварване” на „Пирогов” от пациенти, не се случи.

И тогава, както и сега, директорът на болницата бе категоричен, че спешната медицина е обект на политическа атака. Какви се основанията му все още не е заявил в прав текст, но последиците са точно такива, каквито бяха „предсказани”. „Пирогов” продължава да е единствената болница, в която се стичат спешни пациенти, голяма част от тях неосигурени. От една страна тя е задължена да им окаже специализирана грижа, от друга страна обаче в договора, който предлага Касата има лимити, които пречат това да се случи и будят недоумение.

Колко далновидно е да налагаш лимит там, където не си подсигурил „вариант Б” (защото другите здравни заведения не са осигурили спешните си звена) и да държиш болницата отговорна, че е превишила този лимит, при положение, че предварително е ясно, че това няма как да не се случи?

От друга страна, ако си декларирал, че спешната помощ е безплатна и не си прецизирал в Закона за здравното осигуряване рамките на това „безплатно” не е ли предсказуем напливът на здравно неосигурени пациенти към „Пирогов”?

Това, което се случва можеше да бъде предвидено още преди година. Липсата на ясни правила главоломно увеличи броят на неосигурените, които търсят спешна помощ. Идеята на здравния министър хората без здравни права да бъдат ограничени откъм медицинско обслужване, за да имат стимул да внасят осигуровките си, всъщност се изроди в практиката спешните центрове да започнат да се пълнят с неосигурени. Защо да плащат здравни осигуровки, щом като за каквото и да отидат в "Пирогов", ще бъдат обслужени?

И „Пирогов” е в стачна готовност. Проф. Миланов назова част от причините - орязване на интензивни легла с лимит до 32, между 19 и 21 лева държавно „финансиране” за един спешен пациент, липса на консервативни клинични пътеки, над 50% неосигурени пациенти. Към това добавяме и забавянето на плащанията на заплати и произтичащите лихви към НАП и риторичния въпрос на директора: „Кого точно цака Касата?”. Ето затова (и заради други „решения на чантаджии”) единствената по рода си болница у нас е в стачна готовност.

Никаква изненада. Всички събития през последната година и т. нар. реформи упорито водеха натам. „Пирогов” е поставена в положение да подпише договор, пълен според нейния директор с „правни абсурди”, в противен случай Касата ще спре плащанията си.

Но ако го направи, легитимира статуквото, предизвикало последните събития. Ситуацията е патова, макар да беше напълно предсказуема - и този път не може да бъде разрешена само с един „мъжки разговор”, колкото и да е „човешки”.