Бюджетите за 2026 г. и 2025 г. са уродливи близнаци

Малко са били проектобюджетите, които са получавали толкова много и толкова остри негативни оценки още при самото си раждане, каквито получи проектобюджета за 2026 г.

По-скоро става дума за Консолидираната фискална програма, представена в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026 - 2028 г.

Дори оценките за миналогодишната програма, макар и отрицателни като че ли бяха по-щадящи от сегашните.

А в интерес на истината трябва да кажем, че фискалната програма за 2026 г. в предложения от правителството вид е до голяма степен следствие от изпълнението на КФП през тази година. А то е повече от плачевно, защото приходите бяха планирани нереалистично големи, не защото някой е вярвал, че ще се сбъднат, а за да оправдаят на хартия ръста на разходите - най-вече за пенсии и възнаграждения в публичния сектор.

Още тогава повечето здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неминуемо ще доведе до увеличение на данъчно осигурителната тежест и независимо от обещанията на настоящия финансов министър това се случи.

През 2026 г. пенсионноосигурителните вноски ще нараснат с 2 процентни пункта, а данъка върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е само началото.

Доколкото тези и други мерки за увеличаване на приходите по план трябва да увеличат постъпленията в КФП с 3.15 млрд. евро, те няма да са достатъчни за покриване на заложения за 2026-а годишен ръст на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 млрд. евро.

Казано накратко, проектобюджета за 2026 г. страда - и то в по-голяма степен - от същия порок, който видяхме в бюджета за 2025 г.

А именно приходите са нагласени на хартия така, че да покрият заложеното увеличение на разходите. Припомняме, че през 2026 г. разходите ще нараснат със близо 7 млрд. евро - от 48.1 млрд. евро до 55.09 млрд. евро (48.5% от БВП) и за да бъдат те покрити със запазване на дефицит от 3% от БВП е заложен ръст на приходите помощите и даренията с 6,73 млрд. евро - от 44.71 млрд. евро на 51.44 млрд. евро (42.8% от БВП).

Проблемът е че заложените за 2026-а планове за приходите са много трудно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрана станалото перманентно нарушение на правилото в Закона за публичните финанси, че разходите КФП не бива да надхвърлят 40% от БВП.

Доколкото за това нарушение няма правна санкция то ще продължи и занапред и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разходите, чийто ръст никой не желае да спира, камо ли да намалява размера им. Въпреки че това е истинското решение за фискалната стабилност.

Изпълнението на бюджета за 2025-а е на границата на провала

Дефицитът може да бъде удържан в планираните рамки, но на каква цена ще стане това

Съсредоточаваме се върху приходите и веднага виждаме, че те са проблемни по две направления като заложен ръст и като база от която се изчисляват. Започваме с общият размер на постъпленията, към които влизат данъчни, неданъчни приходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният ръст е 15% процента.

На пръв поглед изглежда напълно реалистично като се има предвид, че за 2025 г. по този показател се очаква да бъде отчетен ръст от 21.4%. Очакванията обаче са едно, а реалностите могат да покажат съвсем други числа.

Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 млрд. лева, което по фиксирания курс прави 30.55 млрд. евро., или по 10.15 млрд. евро на тримесечие.

Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 млрд. евро, в края на годината общите постъпления ще са 40.7 млрд. евро, а не 44.71 млрд. евро както е в коригираната прогноза, на която стъпват плановете за ръста на приходите в хазната за 2026 г.

При този негативен сценарий постигането на заложеното за 2026-а увеличение на всички постъпления от 51.44 млрд. евро ще означава ръст от 26.39% при положение, че за 2025 г. той ще е не 15%, а малко над 10.5 процента. Двоен ръст изглежда ли ви реалистичен?

При най големия данъчен приход - Данък добавена стойност, за 2026-а е заложен ръст от 30.07% - от 11.06 млрд. евро на 14.99 млрд. евро. Това очакване изглежда като бълнуване на наркотично зависим човек като се има предвид, че през 2025 г. независимо от всички усилия държавата успява да добута ръст на приходите по ДДС едва до малко над 14% (според данните за деветте месеца на 2025-а).

Откъде ще дойде това близо 2.5 пъти увеличение на ръста при положение, че се планира ниска инфлация и неголям ръст на световната икономика, а и ставката по данъка се запазва, не е ясно.

Освен това остава проблемът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 млрд. евро приходи, които са база за изчислението на ръста за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да прехвърлят 10 млрд. евро и тогава заложените близо 15 млрд. евро за цялата 2026 стоят напълно в сферата на психотропните халюцинации.

За месец бюджетният дефицит нарасна с 940 млн. лева

За сведение за последните пет месеца на миналата година дефицитът е нараснал с 4.5 млрд. лева

При другите приходи заложените ръстове са горе долу в рамките на реалистичното, но всички знаем, че има ли провал в ДДС, това значи или провал на целия бюджет, или много сериозно неизпълнение на капиталовата програма и задържане на други обещани плащания.

А след 2025-а натрупването на дългове по различни проекти ще е сериозно.

Всичко казано до тук ни връща към началото. А именно, че при прилагането на сегашния проектобюджет за 2026 г., през 2027 г. ни очаква ново увеличение на данъчно-осигурителната тежест.

И този път ще са или преките данъци или ДДС. А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, чер независимо от влизането ни в еврозоната не сме имунизирани от тази санкция.