България изглежда все по-неуправляема, след като преговорите за формиране на управляваща коалиция се провалиха в началото на август, изправяйки страната пред седмите поред парламентарни избори за три години и половина. Сътресенията се коренят в проблема с корупцията, който 17 години членство в Европейския съюз не успяха да разрешат. Блокът накара България да изчисти политиката си и да направи държавните институции по-прозрачни и отговорни. Но много видни политици остават свързани с богати бизнесмени, които имат съмнително и често престъпно минало, подхранвайки атмосфера на недоверие, което затруднява установяването на напълно функционираща администрация.

Това пише в свой материал за нестабилната политическа обстановка в България агенция . Хаосът възпрепятства напредъка на България към присъединяване към еврото и достъп до фондовете на ЕС - ходове, които биха задълбочили връзките с останалата част от блока. И предлага възможност за по-малко мейнстрийм политици, които симпатизират на Русия и са скептични към по-нататъшната интеграция в ЕС.

Какъв е произходът на политическия хаос в България?

Най-бедната държава-членка на ЕС не е имала стабилно правителство от 2021 г., когато българите излязоха на улицата да протестират срещу корупцията, която подкопа авторитета на премиера Бойко Борисов, който управляваше страната в продължение на 12 години. Оттогава тя се управлява предимно от временни правителства, назначени от президента Румен Радев, които нямаха парламентарна подкрепа, за да изпълнят пълна политическа програма. Две краткотрайни изключения бяха коалиционните кабинети, назначени през 2021 г. и 2023 г., всеки от които продължи по-малко от година. Кризата се изостри от липсата на обществено доверие в политическата върхушка, коeто се влоши по време на пандемията от коронавирус. България е на второ място в света по смъртност на глава от населението, след като пропагандата против ваксините, разпространена в социалните медии, разубеди много българи да се ваксинират.

Какво предизвика протестите срещу корупцията?

Разкритията за търговия с влияние, купуване на гласове и други форми на корупционни практики доведоха до перманентно ниските позиции на България в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International. В началото на 2020 г. правителството на Борисов национализира лотарийния бизнес на хазартния милиардер Васил Божков, наричан от българските медии Черепа. Божков отговори, като отправи обвинения в корупция към Борисов и някои от приближените му. В крайна сметка Божков избяга в Дубай и срещу него беше издадена международна заповед за арест въз основа на обвинения, включващи изнудване и поръчкови убийства, повечето от които по-късно бяха оттеглени. Неговите обвинения срещу Борисов провокираха политически борби, включващи подслушвания, изтекли снимки, обвинения срещу политици и бизнесмени и в крайна сметка обиски в кабинета на президента. Премиерът успя да завърши мандата си и дори спечели парламентарните избори през 2021 г. Но Борисов, който започна политическата си кариера с лов на гангстери за вътрешното министерство в началото на 2000 г., загуби безспорното си господство в българската политика.

Защо България не може да прекъсне спиралата?

Общественото разочарование от политическата класа отвори място за нови играчи. Една нова партия беше създадена от най-популярния телевизионен водещ и поп звезда в страната, а друга от антикорупционна група, оглавявана от двама бизнесмени, завършили в Харвард. Всички те обещаха да възстановят справедливостта и да върнат стабилното управление. Но им беше трудно да наберат инерция срещу Борисов, който запазва широка подкрепа в централната и местната власт след дълги години на власт и има много съюзници в съдебната система и медиите. Въпреки че партията му загуби способността си да печели парламентарно мнозинство, тя остава най-голямото политическо движение в страната. Това направи почти невъзможно съставянето на работещо правителство без подкрепата на Борисов, което е неприятно за новите играчи, които не искат да бъдат свързвани с корупционни скандали и сенчести олигарси. Резултатът е задънена улица, която задълбочи социалните разделения и подхрани разочарованието от политиката, като партията на Борисов печели избори след избори с все по-ниска избирателна активност. Проучвания на организации като Европейския съвет за международни отношения и Центъра за изследване на демокрацията, показват, че България е по-уязвима от разпространението на дезинформация от други европейски страни. Това създаде плодородна почва за популистите, които преди това бяха политически маргинали, някои от които отявлени поддръжници на Русия. Подкрепата за малката партия "Възраждане", която често повтаря позицията на Кремъл по въпросите на външната политика, се е увеличила почти пет пъти между 2021 г. и 2023 г.

Защо България върви към нови избори?

Партията на Борисов спечели предсрочните парламентарни избори през юни. Но той все още нямаше подкрепата на повечето по-малки партии и трябваше да разчита на противоречивата фигура на Делян Пеевски, за да подкрепи правителството си. Депутатът и бивш медиен магнат, смятан за лице на политическaта корупция в България, беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ през 2021 г. за корупция, заедно с Божков. В крайна сметка борбата за власт в партията на Пеевски означаваше, че той не успя да даде на съюзниците на Борисов - или на която и да е друга група - работещо мнозинство. Двумесечните преговори за коалиция се провалиха, предизвиквайки нови избори. Социологическите проучвания показват, че партията на Борисов отново ще бъде най-голямата в парламента, но няма да спечели мнозинство. В началото на 2025 г. може да има още едни избори.

Какво означава това за България?

Сътресенията забавиха приемането на еврото от България и посочените от ЕС реформи в съдебната система и енергийния сектор, които са необходими за отключване на милиарди евро от фондовете на ЕС за възстановяване след пандемията. Това също така забави десетки назначения в съдебната и изпълнителната власт. Без приемници, титулярите остават на позициите си дълго след официалното изтичане на мандата им, което води до някои правни предизвикателства срещу техните решения. Докато международните инвеститори останаха в България, привлечени от нейната фискална стабилност и ниски нива на дълг, многократно отлаганите продажби на облигации увеличиха разходите за държавни заеми.

До ЕС ли е по-близо България или до Русия?

България е ангажиран член на ЕС от присъединяването си към блока през 2007 г. и повечето политици в страната са единодушни, че бъдещият успех на страната зависи от по-дълбоката интеграция с нейните европейски съюзници. Тя обаче поддържа културни, икономически и политически връзки с Русия и все още не е прекратилa зависимостта си от Москва за енергийни доставки. Президентът Радев, обучен от НАТО генерал, има поредица от изказвания, които са в полза на Москва. По време на предизборен дебат през 2021 г. Радев каза, че Крим "е руски". Въпреки, че временните правителства на България имат по-малко пространство за маневриране от тези с парламентарно мнозинство, те имат думата в политиката. България е една от малкото държави в ЕС, които все още произвеждат боеприпаси по съветски стандарт, използвани от въоръжените сили на Украйна. Тя обаче отказа да предостави военна помощ на Украйна няколко месеца след пълномащабното нахлуване на Русия.