За мен трябваше да има референдум за признаване или не на независимостта на Косово

Българските политици отново се провалиха в опитите си да се покажат, че се придържат към демократичните принципи и че се вслушват в гласа на народа.

Няколко десетилетия етнически, религиозни, политически и икономически проблеми разтърсваха Косово и Метохия, а България, чрез своите официални лица твърдеше, че следи динамиката на процесите и има позиция, съобразена с интересите на страната.

Оказа се, че горе по върховете отново бе демонстрирано, че не се интересуват какво мисли населението на държавата ни.

Наложително бе да се използва, за първи път, възможността да се проведе у нас действителен референдум, допитване до гражданите на България приемат или не независимостта на Косово.

След един такъв акт за нашите политици се отваряше възможността да обяснят на своите партньори и опоненти, че такава е волята на нашия народ.

Още повече, че нямаше императивни задължения във връзка с членството ни в НАТО и ЕС.

Ще попитате, защо другите страни, признали до момента Косово, го направиха без референдум, пък у нас трябвало да има.
Да, но никой друг не е толкова зависим от инфраструктурна гледна точка от Сърбия, колкото ние.

Защото днес нашият народ има основания да се притеснява, че на западната ни граница израства нова Берлинска стена, че търговският, икономическият и туристическият обмен на обикновените българи ще бъда затруднен.

Че и без това слабите ни стопански връзки със западната ни съседка ще се влошат, че няма да се преодолеят високите митнически сборове, че ще има репресии срещу пътуващи стоки и хора.

Дали пък не отпаднаха и напълно шансовете да привлечем сърбите да почиват по Черноморието ни?

Наред с това съм убеден, че при така създалата се ситуация, държавниците ни трябва да сторят и невъзможното да няма словесни заплахи към нас или опити за малтретиране на българи, заради правителствената позиция.

Наложително е да се заяви пред управляващите в Белград, че подобна ескалация, която може да е плод на емоции, вреди на добрите чувства, които има между народите.

Ситуацията в Косово е сигнал за много последващи събития, независимо от обещанията на Прищина да не се обвързва под никаква форма с други държави или части от държави.

Нека не бъда лош пророк, но в тези географски области - Албания, Северозападна Македония, Южна Сърбия и Черна гора населението е главно шиптърско, така че по-нататъшно обединение би могло да се очаква.

Нека политиците ни се замислят от сега как да реагират при такова развитие на процесите.

Няма да бъде изненада, ако Белград поиска да присъедини  Република Сръбска. Какво ще бъде отношението ни?

И последен въпрос. Великите сили назоваха една съседна нам държава БИВША Югославска Република Македония.
Възможно ли е такова име? А сегашна и бъдеща как я подготвят да бъде?