13 млн. лв. е платила България за десетилетие по дела в Страсбург

Общо 659 осъдителни решения са постановени от Европейския съд по правата на човека срещу България за последните 10 години. Това съобщи заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова за БГНЕС.

По нейни думи обезщетенията, изплатени от държавата по тях, са близо 13 млн. лева. В това число влизат осъдителните решения, както и постигнатите споразумения или одобрени от ЕСПЧ едностранни декларации.

Павлова посочи, че всяка година се изготвя доклад до Народното събрание.

За миналата година има 35 осъдителни решения от общо 53 дела, които са се гледали в ЕСПЧ в Страсбург.

Тя обясни, че за 2020 г. най-честите нарушения са за нарушаване правото на мирно ползване на собствеността, правото на личен и семеен живот, забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, правото на справедлив процес.

За настоящата година пък до момента има 25 осъдителни решения с установено поне едно нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, по които са платени малко над 440 000 лева. Има и 10 споразумения и решения за недопустимост и одобряване на приятелски споразумения.

България вече не е в топ 10 по осъдени в Страсбург

Това се случва за първи път от 1995 г.

За последното десетилетие през 2011 г. срещу страната ни има най-много осъдителни решения. Павлова посочи, че тогава от 98 дела има 53 осъдителни решения и са платени над 2 млн. лева. През 2012 г. пък има 58 осъдителни решения при 110 дела, по които са платени около 1,8 млн. лева. Парите се плащат от бюджета на страната ни.

"В министерството се обмисля идеята, за да се дисциплинират малко държавните органи, евентуално сумите да се изплащат от бюджетите на съответните учреждения, които са нарушили правата на български граждани, заради които има постановени съдебни решения от ЕСПЧ. Знаете обаче специално, че когато се касае за решения по дела, на магистратите съгласно чл. 132 от Конституцията, не може да им се търси отговорност във връзка с постановени техни актове или извършени действия в хода на водените от тях дела, доколкото същите не съставляват умишлени престъпления. В тази насока има и препоръка на Комитета на Европа, че следва с особено внимание, с оглед охрана независимостта на съдебните власти на държавите членки, да не се търси такъв вид отговорност", обясни зам.-министърът на правосъдието.

Тя посочи, че има и съдени общини за обезщетения във връзка с реституционни права.

България плаща близо 1 млн. лв. по дела в ЕСПЧ

Над 460 хил. евро отиват по делото "Ченгелян и други срещу България", за собствеността на Павлитовата - Синята къща в Пловдив

По нейни данни към момента висящите жалби от България пред ЕСПЧ са 494. Павлова обаче подчерта, че не по всяка жалба се образува дело.

Тя посочи, че интересите на България по тези дела се защитават от правителствени агенти, които са назначени в Министерството на правосъдието след конкурси. Те работят в дирекция "Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ".

Павлова допълни, че има и друг механизъм, по който хората могат да си защитят правата и той е във връзка с бавното правосъдие. Това е националният компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, при който се сключват споразумения с министерството.

Отпускат близо 164 000 лв. за обезщетения за бавно правосъдие

Сумата е изплатена за периода от 1 януари до 31 март 2020 г.

Павлова изрази съжаление, че през последните години се увеличава броят на споразуменията, които се сключват. Механизмът действа от 2012 г. и от тогава до момента изплатената по него сума вече е над 5 млн. лева.

Тя посочи, че има доста фрапантни случаи. "Има две административни дела на Благоевградския окръжен съд, по които решенията са постановени след 18 години. В районен съд има дело за кражба, при което присъда на първа инстанция е постановена след 14 години. По тези конкретни дела споразуменията и сумите, които са изплатени от страна на българската държава са по 10 000 лева на дело на пострадал, което е максималният размер на обезщетение по този механизъм", обясни Павлова.