80 000 българи са пострадали от вътреболнични инфекции само за миналата година. Половината от болниците в България не отговарят на съвременните хигиенни изисквания.

Затова лекари и инфекционисти нестояват във всяка болница да се назначат специалисти за борба с вътреболничните инфекции, а здравната каса да включи микробиологични изследвания в клиничните пътеки, предаде БНТ.

"Идват например по спешност с перитонити. Значи този болен априори идва с инфекция и ако при неговото опериране не се съобразявам с този риск и без да си мия ръцете и без ръкавици манипулирам и след това отида при друг пациент, ето условието аз да пренеса инфекцията", разкрива проф. Дамян Дамянов - началник на хирургично отделение.

Хирургичното отделение в ИСУЛ е едно от първите с най-строги предписания за хигиена. До леглото на всеки пациент има дезифектант, задължителен и за пациентите, ръкавиците не се пестят, подът - въпреки антибактериалното покритие - се мие през час. И въпреки това стафилококите и тук от време на време са проблем. Но не го крият.

"Тогава сме адекватни и намаляваме риска за болния", пояснява проф. Дамянов.

"Всеки интелигентен пациент трябва да го знае, но всяка интелигентна болница трябва да предупреждава пациентите си, за да може пациентите при допускане на някои грешки, които, слава богу, са рядкост, да търсят своите права", смята доц. Тодор Кантарджиев - национален косултант по микробиология.

Всеки пациент има право да изисква хигиена и чисти ръце. Това трябва да е гаранцията му, че няма да се разболее допълнително. Но и специалистите имат още да учат. И най-вече - как не се пести от ръкавици и дезинфектант.