Българските цигани страдат от най-много заболявания в сравнение с циганите  от Гърция, Испания, Португалия, Румъния, Словакия и Чехия.

Това сочат данните от международното сравнително изследване за здравния статус на циганите и достъпа им до здравеопазване, представени от доц. Илона Томова по време на пресконференция в БТА.
Анализът на данните от изследването е направен от учени от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Българските цигани са на първо място сред останалите изследвани страни по заболявания като хипертония (56% от лицата над 15 год.), диабет, астма (47,5% от децата и 23,9% от възрастните), хроничен бронхит, сърдечни заболявания, язва на стомаха, артрит, ревматизъм, проблеми с простатата и проблеми, свързани с менопаузата.

От наблюдаваните 16 типа заболявания, българските цигани имат най-лоши показатели по 8 от тях, по-лоши от средните показатели по две други и равни на средните по още два вида заболявания. Изследването е проведено в края на 2008 и началото на 2009 г. като са изследвани 266 деца до 15-годишна възраст и 58 възрастни лица от общо 814 цигански домакинства в България.
Информацията представя здравния статус на общо 3947 души от цигански произход.

Мнозинството от българските цигани до 44-годишна възраст оценяват здравето си положително, въпреки негативните тенденции от изследването. Илона Томова обясни, че сривът в здравето настъпва след 45-годишна възраст. Само 23% от циганите на възраст над 45 години оценяват здравето си като добро.

12% от ромското население в България (включително и децата) са инвалиди или страдат от хронично заболяване. Специфично за ромите е много ранната инвалидизация или хронифициране на заболяванията, посочи Илона Томова.

Една трета от мъжете и две пети от жените на възраст между 45 и 60 години са инвалиди. При лицата над 65-годишна възраст инвалидите и тези с регистрирани хронични заболявания достига до 70%.

Една пета от българските цигани имат проблеми със зрението и една девета (около 12%) имат проблеми със слуха. Страната ни е на първо място в сравнение с останалите 6 държави по тези показатели.
Според проучването цели цигански семейства и родове са предразположени към заболявания на очите или проблеми със слуха.

Висок е делът на злополуките и травмите в циганската общност, като често тези травми са причинени и от домашно насилие, посочи доц. Илона Томова. По думите й, в годината преди изследването 12,2% от интервюираните са претърпели някаква злополука.
В групата на децата на 10-15 години делът на претърпелите злополука или травма нараства на 12,3%.

"Най-бедните страни в Европа с най-големите ромски общности имат най-сериозни проблеми от гледна точка на заетост, достъп до медицински услуги и здравна помощ", обобщи Томова. Според данните от проучването българските роми са на първо място по ранна раждаемост и по детска смъртност.

Значителна част от циганите водят нездравословен начин на живот. Над половината от ромските мъже и една трета от жените пушат всеки ден. Мъжете пушат средно по 24 цигари на ден, а жените - по 17. Най-висок е делът на закоравелите пушачи сред мъжете между 30 и 44-годишна възраст - 52% от тях пушат.
В 17,4% от домакинствата има поне един член, който има проблеми с алкохола или наркотичните вещества.

Според данните от изследването през 2008 и началото на 2009 г. 25,6% от циганите в България не са здравно осигурени. Статистиката сочи още, че България и Румъния заделят най-малко средства за здравеопазване на лице от населението. Това ограничава достъпа на всички до качествени медицински услуги.

В България най-голяма част от разходите за лечение се заплаща лично от пациента, което излага на риск по-бедните слоеве от населението. Неравномерното разпределение на лекарите и болничните заведения поставят в по-голям риск циганите, турците, българските мюсюлмани и селското население на страната.

Лошите жилищни условия, при които живеят около две трети от циганите в България, увеличават риска от заболяване и разпространението на инфекциозни и стомашно-чревни заболявания сред общността, както и на хепатит, алергии, астма и туберколоза.

Страната ни е на последно място по инвалидизираност на циганите. Едва 12,5% от тях са инвалиди според официалните данни. Причината за ниския процент обаче е сложната процедура по снабдяване с необходимия документ, който констатира инвалидност.

Здравната система сериозно затруднява хората от малките села и по-бедните българи и цигани да си извадят необходимия документ. НЗОК пък не плаща необходимите изследвания, а специализираните лекарски комисии са концентрирани в по-големите градове в страната.

Средната продължителност на живота сред циганите в България е 17 години по-малка от тази на българите.

От всички изследвани страни, българските цигани и най-бедните хора имат най-ограничен достъп до здравеопазване. Частните разходи за здраве в България са общо 39,4% като 96,3% от тях се заплащат а в брой и на ръка. Това, по думите на Илона Томова, обрича на бедност всяко семейство, в което някой от членовете се нуждае от операция или е тежко хронично болен.

България отделя 7,7% от БВП за здравеопазване, което ни нарежда на последно място сред изследваните страни.

"Много скоро всеки пети млад човек ще бъде от ромски произход", коментира Томова. Тя посочи, че две трети от ромските деца разчитат на финансова помощ и издръжка на прародителите си - на бабата и дядото. Тази финансова зависимост допринася за патриархалния модел в много от циганските семейства и освен това възпрепятства новите европейски модели за семейно планиране в тази общност.

Въпреки негативните данни, доц. Илона Томова коментира, че българските цигани имат желание да се лекуват, но причината да не го правят е в бедността и невъзможността да се осигуряват.