Поне три пъти са се увеличили жалбите след 25 май 2018 г., когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR. Това обяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
"До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД", уточни той пред БНР.
Според него това е нормално с оглед на сериозната разяснителна кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им. В резултат на което гражданите са проявили по-голяма активност.
"Бих казал, че около 80% от жалбите са основателни", каза Караджов, но посочи, че има и жалби, които показват неразбиране - например, към кого да се обърнат при документни измами.
От тези 80% има известна част жалби, неоснователни по своето съдържание. В тях органът правилно е адресиран, но има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица, обясни той.
"Те например не желаят да заплатят разходите, направени за определена услуга - комунална или свързана с телефонията. И това, че са успели да се крият години наред да не плащат, считат, че където е изтекла погасителната давност, администраторът - т. е. фирмата, няма право повече да им обработва личните данни. Но ние не се произнасяме за давност, а дали администраторът има право да им обработва данните, а той има, защото има интерес да възстанови тези средства, които е изразходил, за да им предостави услугата", каза Караджов и допълни, че за изтекла давност трябва да се произнесе съд, а не административен орган като КЗЛД.
Караджов посъветва администраторите по-внимателно да прочетат общия регламент на GDPR, защото той защитава и бизнеса.
Според Караджов у администраторите има един неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти. "За съжаление в България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет", посочи той.