Двете парламентарни групи на "Продължаваме промяната" и на "Демократична България" атакуваха промените в Изборния кодекс в Конституционния съд. Те внесоха жалба срещу хартиената бюлетина и нововъведената бюлетина отпечатана от машина.

Припомняме, че 48-то Народно събрание гласува промените в Изборния кодекс след маратон в пленарна зала, приключил на 2 декември 2022. След това държавният глава Румен Радев наложи и частично вето, което бе преодоляно очаквано с лекота в пленарна зала. 

Основният мотив както на вносителите, така и на мнозинството, които подкрепи промените в Изборния кодекс е да се даде възможност за избор на хората. Затова е вносителите на жалбата в КС днес, ПП и ДБ, се насочват именно към тази теза. Но този избор не се отнася за всички, а гражданите, които гласуват в секция с под 300 избиратели нямат право на избор как да гласуват. Хората в по-малките секции имат повече затруднения с гласуването и точно където контролираният вот е по-сериозен, там няма право на избор, хората, които гласуват в подвижни секции също нямат право на избор, посочи депутатът от ПП Никола Минчев.

Ветото върху Изборния кодекс - поправителен изпит или хладнокръвен диктат на мнозинството

Ветото върху Изборния кодекс - поправителен изпит или хладнокръвен диктат на мнозинството

Явор Божанков пита БСП къде са да защитят хартията

"Неравнопостовеното третиране ни е първата тема, защото Конституцията въвежда равноправно третиране за всички. Избирателното право е равно за всички, а в случая не е такова. Превръщането на машинното гласуване в отпечатване на бюлетини е второто нещо, за което сезираме Конституционния съд", обясни зам.-председателят на парламента.

По думите му тоталното прекрояването на Изборния кодекс между първо и второ четене са промени, минали един път, без да бъдат обсъдени в пленарна зала на Народното събрание.

Никола Минчев обаче се съмнява, че тълкуването на КС ще стане непосредствено преди изборите, защото дотогава има два месеца. Изборният процес не е само въпрос на предстоящите избори, а е въпрос на демократичност и право на гражданите, коментира той и настоя изборният процес да не създава каквито и да било съмнения в гражданите.

Надежда Йорданова от ДБ отбеляза, че периодът за произнасяне и решаване на едно дело след приемането му за допустимост е от 6 месеца до година и нещо. Това, което двете партии очакват, е установяване на законност и на спазване на принципи на правовата държава и 49-то Народно събрание да поправи грешките си, очаква тя.

"Решенията на КС действат в бъдеще. Това, което ще има отражение към настoящото провеждане на изборите е тяхното организиране и провеждане." Всъщност от думите й стана ясно, че Йорданова поставя един вид изпитание: "Как ще се справи ЦИК, предстои да видим, как ще се справят политическите субекти - предстои да видим, и как ще отговорят гражданите на тази ситуация - пак предстои да видим", подчерта Йорданов.

Запитани дали това е първа предизборна коалиционна проява и стъпка към обединение, Атанас Славов от ДБ уточни, че двете партии работили заедно по жалбата до КС и това е стъпка към засилване партньорството между двете формации.