Депутатите от Комисията по правни въпроси приеха на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване. Вносител е Министерският съвет. Народните представители гласуваха с 18 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Целта на предлагания законопроект е да бъдат създадени ефективни правни средства за защита при издаване и признаване на ЕЗР, съобразени с решението по Дело С-859/19 (процедура по обжалване на издаването на ЕЗР и процедура по обжалване признаването на ЕЗР), както и да бъдат предвидени национални правни средства за защита, чрез които засегнатите от извършените действия по разследване лица да имат възможността да оспорват законосъобразността и необходимостта от тези действия, както и да искат подходящо обезщетение, в случай че те са били разпоредени или изпълнени незаконно.
Законът за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР), с който се въвежда Директивата в националното законодателство, урежда условията и реда за признаване и изпълнение на ЕЗР по наказателни производства, издадена в друга държава членка, както и издаване в Република България на ЕЗР по наказателни производства и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.
Този закон се прилага за всички действия по разследването и други процесуални действия, за извършването на които е издадена ЕЗР, с изключение на случаите, когато е създаден съвместен екип за разследване по чл. 476, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Законът не се прилага и при обезпечаване на имущество, подлежащо на конфискация, както и при трансгранично наблюдение в приложение на чл. 40 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.
Припомняме, през март 2021 г. Съдът на Европейския съюз обяви за невалидна издаваната от България Европейска заповед за арест. Основен аргумент за това е, че не е осигурена достатъчно справедлива процедура, по която обвиненият да може да се защити преди изпълнението на заповедта в друга държава.
USD
CHF
EUR
GBP
