Посланикът на Франция в България, г-н Етиен дьо Понсен, приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 година на Великотърновския районен съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 година в Париж.

Това се посочва в заявление, публикувано вчера на страницата на френското посолство в София.

Посланикът посети Велико Търново за да наблюдава процеса на 22 декември 2008 година.

Френската полиция и правосъдие предадоха на българските власти утежняващи вината доказателства срещу двамата подсъдими. Френската министърка на правосъдието, г-жа Рашида Дати, обсъди това дело с колежката си по време на посещението си в София през септември 2008 година. Тази присъда е произнесена близо девет години след престъплението, като подсъдимите никога не са били изпращани в затвора, а самата съдебна процедура е претърпявала многократни изменения.

"В момент, в който българското правителство показва своята воля за дълбоко реформиране на правосъдната си система, тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва, за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай, продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това нещо редовно се отбелязва от Европейската комисия в докладите публикувани в рамките на механизма за сътрудничество и проверка", завършва изявлението на посланика.

Въпреки, че френските криминалисти бързо разкриват евентуалните извършители, у нас са били нужни цели 3 години, за да се стигне до съд, а после, след безброй отлагания, двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона - приятели и съученици на убития - са оправдани.

Тялото на 24-годишния Мартин Борилски е намерено в апартамента му в Париж на 20 юли 2000 г.

Съдебните лекари установяват 93 прободни рани от хладно оръжие по тялото му, а черепът е премазан с гира. Френските криминалисти изземват веществени доказателства - косми, намерени в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата.

Извършеното във Франция изследване установява, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК-профилите на варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона (изолирани от тяхна слюнка в България). Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков, е 1 към 15 трилиона, а при Барона вероятността е 1 към 236 милиарда. Тоест, практически не е възможно други да са оставили следите.

Френските криминалисти имат и серия други доказателства. Всичко това е доказано от следствието във Франция. Според френските разследващи и според българската Национална следствена служба доказателствата са напълно достатъчни двамата да получат осъдителни присъди.

За българския съд доказателствата обаче се оказаха недостатъчни. Още през 2002 г. френският в. "Фигаро" допуска, че причината е, че бащата на единия от обвиняемите Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после - един от най-известните адвокати в града.

Това е може би причината на 4 ноември 2002 г. цялата варненска прокуратура да си направи отвод по случая с писмо до ВКП. Отводи си правят и 11 варненски съдии.

При посещението си в София през януари 2003 г. днешният френски президент и тогавашен вътрешен министър Никола Саркози поставя въпроса за делото за убийството на българския студент пред тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов.

Чак тогава делото е разпределено в Шумен. То продължава повече от 4 години и стига до оправдателна присъда.

Миналата седмица оправдателната присъда бе потвърдена от Великотърновския апелативен съд, чието решение е повод за официално изразеното възмущение на френското посолство.

Решението на Великотърновския апелативен съд подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.