Правителството отчете съдебна реформа по доклада на ЕК

Правителството отчете съдебна реформа по доклада на ЕК

Изпълнили сме 48 законодателни, организационни и аналитични мерки

Асоциация "Прозрачност без граници" инициира въвеждането на единен стандарт и карта на публичността и отчетността на съдилищата в България.

Еталонът има за цел да повиши доверието на гражданите в съдебната система. Стандартът трябва да казва каква информация и в какъв вид съдилищата да представят за себе си и дейността си, за да няма субективни оценки. Това обясни изпълнителният директор на асоциацията Кирил Славов по време на кръгла маса.
Мерките са преди всичко организационни.

Под внимание са взети нормативни и заложени в стратегическите документи на България параметри. Важен акцент в еталона е поставен върху функционалността, структурата и визията на интернет страниците на родните съдилища.

Картата на прозрачност съдържа 23 фактора, между които стандартност и достъпност и дават оценка на сайтовете на българските съдилища.
Документът представя резултатите от изследване на сайтовете на всички 178 съдилища - районни, окръжни, административни, апелативни и върховни.

Славов посочи, че огромна част от съдилищата имат регистрирани домейни, присъщи за бизнес или неправителствени организации.

Сравнителното изследване на уеб ергономичността и публичността на съдилищата показва, че първите позиции в страната заемат Административен съд Русе, Административен съд София-област, Административен съд Търговище, Районен съд Кърджали и Районен съд Смолян.

Най-добре структурирани и най-функционални са сайтовете на съдилищата в Германия, сочи анализ на асоциацията. Положителни страни на българските страници са, че няма съд у нас без интернет страница и че публикуваната информация е не по-стара от седмица.

Не са публикувани обаче данни за собственика на сайта, ползват се т.нар флаш бутони - визуални изображения, което се оказва проблем за незрящите. Освен това използването на повече визуални изображения забавя зареждането на страницата.

Сайтовете на съдилищата не са удобни за работа на мобилни телефони.

Достъпът до информация е не просто индивидуално гражданско право. Правото на информация има значение и за това системите ни на управление да продължават да бъдат демократични, уточни Атанас Славов от "Прозрачност без граници".

Славов допълни и че съдебните решения трябва да са понятни и достъпни за обществото. "Не трябва да са написани на херметичен език, а хората да могат да се запознаят с основните мотиви на решенията", изтъкна той.

Самият ВСС има раздел, в който се публикуват становищата на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС), където има забележки по превода на български език. Становищата обаче все пак са достъпни.

Необходима е програма за популяризиране на дейността на съдебната власт, смята Славов.
Той беше категоричен, че разбирането на обществото и доверието в системата трябва да се повишат. Трябва обаче да има баланс, предупреди експертът, защото прекалената технологичност би отдалечила гражданите от процеса.

Според експертите съществуват добри практики, които могат да бъдат приложени у нас. Сред предложените инициативи са съдии да изнасят лекции пред студенти и ученици с образователна функция, дни на отворените врати, както и документални филми за съдебната власт, проактивно участие на магистрати в телевизионни формати, обществени академии.

Липсва единна практика за достъп до обществена информация, рядко публикуване на съдебни решения на достъпен език, дела с висок обществен интерес са от полза на юристите, но безполезни за обществеността. Липсва информация за процедурата на обжалване, подчерта Славов.

Има съдилища в малки населени места, които са много по-интересни към обществото, отколкото големи градски структури на съдебната власт и тук според Славов трябва да бъде въведен еталон.

Той изрази мнение, че "за да укрепим ролята на съдията, би било добре да се публикува информация за постиженията на съдиите".