Тричленният състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди решението на Софийския апелативен съд (САС), с което е оправдаван Илко Семерджиев - бивш здравен министър, по обвинението за оказване на натиск върху подчинени, съобщиха от ВКС.
Решение № 179/15.01.2020 г. по наказателно дело № 769/2019 г. оставя в сила решението от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1510/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не може да се обжалва.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена изцяло присъдата по н.о.х.д. № 1080/2018 г. на Софийския градски съд. С тази присъда Илко Семерджиев е признат за невиновен по обвинението, че на 24 март 2017 г. е опитал да въздейства върху Асена Стоименова - изпълнителен директор на ИАЛ да назначи Боян Доганов за свой заместник. Семерджиев бе обвинен, че е заплашил по телефона Стоименова, че ако не назначи Доганов за заместник, ще го назначи на нейно място, както и че може да я уволни, а може да направи и други неща.
Тричленният състав на ВКС прима касационния протест за неоснователен и че в него има взаимно изключващи се твърдения.
В решението на ВКС се казва, че житейската логика, за разлика от формалната логика няма никакво отношение към изграждането на изводите по фактите и не би следвало да се поставя в основата на извършваната от съда преценка.
Върховните съдии не приемат и твърдението в протеста, че въззивното решение страда от съществен порок, а именно липса на мотиви.
Тричленният състав на ВКС не приема и недоволство в протеста за неправилно приложение на материалния закон. Тъй като Семерджиев е бил служебен вицепремиер по социалните политики и служебен министър на здравеопазването и е бил висшестоящ по отношение на изпълнителния директор на ИАЛ, той не може да носи отговорност по чл. 269, ал. 1 от НК , категорични са върховните съдии.
Според текста на НК - "Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.".
В решението на ВКС се отбелязва също, че принудата има за свой обект волята на човека. Свободата на волята означава както свобода на решението, така и свобода на действието. Свободата на решението е възможна само дотолкова, доколкото човек има възможност свободно да избира своето решение, като само в този случай може да се поставя въпрос за наказателна отговорност.
Позовавайки се на Устройствения правилник на ИАЛ, според който директора на Агенцията по лекарствата трябва да съгласува със здравния министър назначението на своя заместник, от съда заявят, че свободата на решение на директора на ИАЛ е ограничена. А щом тя е ограничена, не може да се говори за непозволено вмешателство от страна на лице, в чиито законови правомощия е да участва във вземане на конкретното решение, констатират магистратите.
ВКС се съгласява с извода на контролираната инстанция, че инкриминираните по делото изрази не представляват заплаха.
"Казаното от Семерджиев, че може да уволни свидетелката, е в резултат на нейното предложение да бъде уволнена, а разгледано с оглед цялостното съдържание на разговора показва, че подсъдимият изобщо не е искал да се освободи от нея, тъй като на заявеното, че тя ще си подаде оставката, е отговорил, че не иска оставката ú.", пишат съдиите.
Те се обосновават, че при отказ от изпълнение на служебно задължение ръководителят има право да прекрати трудовия договор на подчинения.
USD
CHF
EUR
GBP
