Инспекторатът на Висшия съдебен съвет бе създаден за баланс, но сякаш се превърна в инквизиция на магистратите, а не в търсения коректив на тяхната работа. Това стана ясно от думите на Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи пред БНР.
Инспекторатът беше създаден с изключително високи очаквания и с целта независимостта на съдебната власт да не се определя като някаква заплаха за обществото. Официалното честване на 10-та годишнина от създаването на Инспектората е част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съвет.
В първите години на своята работа Инспекторатът получаваше доста позитивни оценки в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Полека лека обаче може да се каже, че неговата дейност се изроди по някакъв начин и първоначалните добри намерения катастрофираха в едно лошо изпълнение или по-скоро едно умишлено неизпълнение. Не може да се даде еднозначна оценка, заяви Гяурова.
Според нея избирането на членовете на Инспектората с квалифицирано мнозинство от парламента вече не е най-добрият вариант. Време е да се преосмисли начина, по който този орган се конституира, категорична е Гяурова.
По думите й, самите служители на Инспектората трябва да минат на проверка, за да може самите проверки да се изпълнят със съдържание. Проверките да имат по-качествен анализ. Необходим е сериозен функционален анализ на дейността на Инспектората, закрепен с дългогодишен стратегически план и реална визия за развитието на този орган като коректив на съдебната власт.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е създаден с четвъртата поправка в Конституцията по настояване на Брюксел. Той е с основно правомощие да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите.
През годините на Съдебния инспекторат беше възложено да следи случаите на бавно правосъдие, а от януари 2017-а - да проверява имуществото и интегритета на магистратите.