Хората с гарантирани депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) имат право да търсят отговорност от държавата, тъй като в нарушение на правото на ЕС изплащането им е забавено с над 5 месеца. То започна на 4 декември 2014 г., а не пет работни дни, след като банката затвори на 20 юни 2014 г., както предписват европейските норми - т.е. на 30 юни 2014 г.

Това следва от заключението на генералния адвокат Юлиане Кокот по преюдициално запитване на Административен съд-Варна, който постави осем въпроса на Съда на Европейския съюз заради дело на гарантиран вложител в КТБ, който съди БНБ за забавеното изплащане на парите му.
Тепърва ще стане ясно дали отговорите, които генералният адвокат дава на въпросите на АдмС-Варна, ще бъдат възприети от Съда на Европейския съюз.

Преюдициалното запитване е от АдмС-Варна заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ. Според Кантарев той е трябвало да получи парите си още на 30 юни 2014 г., а не на 4 декември 2014 г., когато започна изплащането на гарантираните суми.

Искът му се основава на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични и изплащането им да започне в 5-дневен срок от него - на 30 юни 2014г., а не да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г. На практика изплащането започна близо месец по-късно - на 4 декември 2014 г.

Решението му е едно от най-очакваните по запитване от България, тъй като касае не само вложителите в КТБ, а и всеки, който иска да съди държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, пише Lex.bg.

В очакване на това решение на съда в Люксембург е спряно съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса - кои съдилища у нас - общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред - Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.