Милена продължава да свети като крушка: ВАС отхвърли обвинението за дискриминация

Милена Славова не е осъществила дискриминация по признак "сексуална ориентация". Това гласи решение на Върховния административен съд (ВАС) по делото заради публикация на певицата в личния й "Фейсбук" профил от 2021 г. във връзка със ежегодното шествие в подкрепа на равенството на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората (ЛГБТИ) "София прайд". Рокаджийката, известна с култовата фраза "опитах се да светя като крушка" и песни като "Директор на водопад", "Ала-бала" и "Истина", към споделен клип, заснет от тогавашната коалиция "Българските патриоти - ВМРО, Воля и НФСБ", публикува текст със следното съдържание: "Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си."

Делото срещу Милена е образувано след жалба, подадена от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация "Действие" пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Антидискриминационната комисия оправдава певицата с решение от 10 юни 2022 г., което обаче впоследствие е отменено от Административен съд София-град по административно дело 6188 от 2022 г., с което е отменено.

Спорната "Фейсбук" публикация на рокаджийката е коментирана  в нейно интервю, излъчено на 22 юни 2021 г. в предаването "Здравей, България" по Нова телевизия, в което тя разяснява своето мнение по казуса, използвайки и изразите: "Ние ви гледаме, въпреки че не искаме", "Виждат ви много хора, които не искат да ви виждат. И деца.", "Натрапвате се", "Вие сте арогантни", "Защо трябва да се парадира с това? Аз парадирам ли с това, че харесвам мъже? Защо трябва да се парадира? Това е много лично нещо." "Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват."

Българските патриоти: Нападението на "демократите" над Милена Славова е парад на лицемерието на необолшевизма!

Да имаш мнение, различно от това на гей средите, от кога се превърна в стигма в "новата демокрация"?

Според двете физически лица и организация "Действие", подали жалбата срещу Милена Славова, публикацията й и тези изказвания са възприети съдържат обидни определения и безпочвени обвинения в аморално поведение, насочени към ЛГБТ общността въз основа на защитен признак "сексуална ориентация", представляващи "тормоз", поради което те са сезирали КЗД с искане да бъде установено нарушение на забраната за дискриминация под формата на "тормоз".

След задълбочено и всестранно обсъждане на фактите КЗД стига до извода, че публикацията и изказването представляват лично мнение за "София прайд 2021", което не е проява на пряка дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, насърчаване към извършване на дискриминация, респективно не осъществяват състава на тормоз, подбуждане и преследване по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Комисията се произнася с решение, че не е налице дискриминация.

Решението на КЗД е обжалвано пред Административен съд София-град, който е уважил подадените жалби и е върнал акта на комисията за ново произнасяне. Милена Славова и Комисията за защита от дискриминация обаче от своя страна подават касационни жалби пред ВАС срещу съдебното решение.

Според Върховния административен съд цялостното поведение на певицата демонстрира разграничението, което тя прави между "участници в гей паради" и "лица с хомосексуална ориентация". Върховните магистрати смятат, че в неодобрението на гей парадите, изразено с ярък езиков изказ, не се забелязва вложен смисъл за отричане на правото на самоопределение на част от участниците в гей парадите. Те допълват, че това очевидно не е с цел накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация, а още повече това неодобрение е в състояние да създаде по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо лица с хомосексуална ориентация като обособена група.

Едноцветна провокация към разноцветния София прайд

Снимки се разпространяват, а Столична община знае ли

От ВАС посочват още, че общественото положение на Милена Славова не предполага притежаване или стремеж към придобиване на официална публична власт, чрез която тя да е в състояние да налага мнението си при регулиране на обществени отношения, включително и относно провеждането на гей паради, за разлика например от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали повод за образуване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland. Публичният й образ на човек с алтернативно на общественото мнение също a priori изключва възможността тя да създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основаната на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, непоносимост и нетърпимост, се казва още в мотивите за решението на Върховния административен съд. Ясно изразеното разбиране на певицата за липсата на хомогенност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви позитивни лични отношения с отделни нейни представители също са били решаващи за извода на съда, че инцидентното използване на отделни фрази с негативно съдържание не достига "определено ниво" и "праг на суровост" за определянето им като проява на дискриминация.

"Формата и контекста, в който са направени изказванията, а именно тяхната персонализация към отделни прояви (гей-парад) и отделни участници в тях (точно описание с външен вид и конкретна постъпка) са показателни за това, че те не са насочени към основен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в състояние да засегнат човешкото достойнство на нейните представители", отбелязват от ВАС и допълват, че следователно в случая кръгът на лицата, които са възприели публикацията и изказването е ирелевантен за тяхното квалифициране като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация.

Според Върховния административен съд обратното мнение на предходната инстанция е довело до необосновано съдебно решение, с което е отменен акт на КЗД, съобразен с приложимите материалноправни норми и международните стандарти за защита на основните права, включително и на правото по чл. 10 от ЕКПЧ - свобода на изразяването на мнение). Върховните магистрати считат, че мотивите на КЗД относно свободата на словото са изцяло съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се обсъжда чл. 39, ал. 2 от Конституцията, както и спрактиката ЕСПЧ по чл. 10 във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ и на ВАС по приложение на Закона за защита от дискриминация.

Решението на Върховния административен съд е окончателно не подлежи на обжалване.