Министерство на правосъдието ще работи интензивно, организирано, експедитивно и отговорно, за да представим един законопроект на Закон за съдебната власт, който да получи одобрението на юридическата общност, на органите на съдебната власт и на обществото, разбира се, защото ние всички сме част от него.

Това заяви пред News.bg заместник-министърът на правосъдието Юлия Ковачева.

News.bg се опита да проучи нагласите и намеренията за политическите партии по отношение на предстоящите промени. Единствени склонни към разговор по темата бяха от ПП, а от ДБ и ГЕРБ/СДС отказаха.

Нов Закон за съдебната власт – лятото на 2024 г.

Нов Закон за съдебната власт – лятото на 2024 г.

От „Продължаваме промяната“ сигурни, че мнозинството ще го приеме

Ковачева обясни, че се очаква от новия закон за съдебната власт да уреди на законово ниво измененията и допълненията в Конституцията в частта за съдебната власт. С измененията и допълненията на Конституцията бе преобразуван Висшият съдебен съвет по отношение на неговия състав, бяха предвидени различни правомощия от тези, които към настоящия момент са предвидени в Закона за съдебната власт, беше създаден Висш прокурорски съвет и е предвидено, че Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет да имат общо събрание. Целта на закона е да уреди правомощията, да ги доразвие на законово ниво така, както е създадена конституционната рамка, поясни зам.-министърът.

Ковачева посочи, че приемането на новия Закон за съдебната власт е определено по силата на Конституцията да стане в рамките на 6 месеца от измененията и допълненията в Конституцията. Срокът от една страна е достатъчен, за да се извърви законовата процедура до приемането на закона от Народното събрание, но от друга страна изисква експедитивна, организирана работа в рамките от работната група, създадена към Министерство на правосъдието, допълни тя.

Работната група има ясно очертан предмет и мандат. В работната група участват представители на органите на съдебната власт, на съсловните организации, на неправителствени организации, които имат отношения по въпросите за съдебната власт, което ще позволи още на ниво изготвяне на законопроекта да се чуят различните виждания, мнения, становища, да бъдат обсъдени и да намерят своето място в законопроекта, коментира Юлия Ковачева.

В работната група по изготвянето на новия Закон за съдебната власт участват 48 външни експерти, като в нея има представители на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Национална следствена служба, Висш съдебен съвет, ИВСС, Национален институт по правосъдието, съдии и прокурори на районно и окръжно ниво, професионални организации на магистрати, НПО - Правосъдие за всеки, БИПИ, Програма "Достъп до информация", АКФ и др. Това означава изключително широк кръг на институционално представителство и на водещи НПО в областта на правосъдието.

Ковачева увери, че когато законопроектът е готов, той ще бъде подложен на обществено обсъждане, а срокът е едномесечен. Всички, които имат отношение по законопроекта, ще могат и ще имат възможност да изразят позицията си. Освен това ще бъдат организирани обществени обсъждания с представители на органите на съдебната власт, на неправителствения сектор, така че "надявам се да постигнем един положителен краен резултат такъв, какъвто се очаква", обясни заместник-министърът на правосъдието.

Засипаха с критики проекта на промяна на Конституцията

Засипаха с критики проекта на промяна на Конституцията

Промените няма да минат през бързата писта

Тя внесе и повече яснота, като посочи, че един Закон за съдебната власт, който предизвиква и има огромно значение и е определящ за функционирането на съдебната власт, "не можем да си позволим да нарушим процедурата по Закона за нормативните актове". Работната група трябва да успее да приключи своята работа до края на месец февруари и началото на месец март.

Юлия Ковачева добави, че Законът за съдебната власт е основният ангажимент на Министерство на правосъдието. При подготовката на законопроекта, ако се прецени, че има необходимост от изменение и допълнение в други закони, те ще намерят своето място в преходните и заключителни разпоредби. "На този етап не мога да отговоря и да цитирам закони, които ще се наложи да бъдат изменени или допълнени", посочи тя.

Ковачева се надява съдебната реформа да намери своето развитие първо в Закона за съдебната власт, в който да бъдат отразени измененията и допълненията в Конституцията. След това би трябвало да се пристъпи така, както е обяснено и заложено в програмите на народните представители, да се пристъпи към избор на членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, предстои избор на главен прокурор, на други мандати на висши представители в органите на съдебната власт. Основното е приемането на новия закон и въз основа на приемането на новия закон - провеждането на изборите на членовете на ВСС, инспекторатът към ВСС. Очакванията са, че всички тези промени по отношение на законодателно ниво и проведените избори, въз основа на тях ще доведат до изпълнение на целите и на задачите във връзка със съдебната реформа, допълни зам.-министърът.

Депутатите дават още 9 месеца живот на настоящия ВСС

Депутатите дават още 9 месеца живот на настоящия ВСС

Оставиха шефа на ВКС като възможен служебен премиер

Ковачева посочи, че трудно може да се постави срок кога ще бъдат избрани новите членове на ВСС, новият инспекторат и главният прокурор. Пак по силата на конституционната уредба изборът на членовете на ВСС и на Висшия прокурорски съвет трябва да се случи в срок от 3 месеца след влизане на законите. По отношение на инспектората към ВСС, се предполага, че ще е по решение на Народното събрание, тъй като инспекторатът не е обвързан с измененията и допълненията в Конституцията, каза още тя.

Припоняме, че от вчера вече две са делата, образувани от Конституционния съд срещу промените в Основния закон, които бяха гласувани от 49-то Народно събрание - едно по оспорването от страна на държавния глава Румен Радев и второ - по жалбата, внесена от "Има такъв народ" и "Възраждане".

Радев атакува промените в Конституцията - като процедура и по същество

Радев атакува промените в Конституцията - като процедура и по същество

Той оспорва пред КС текстове от новата Конституция и начина на приемането й