Вероятността партньорите в сглобката да се разберат е по-голяма. Външнополитическият натиск е да има правителство. Начинът по-който ще се разберат ще покаже колко е дълбока кризата. Това заяви пред БНТ , преподавателят по конституционно право Наталия Киселова.
Тя посочи, че след като министър-председателят депозира своята оставка, Народното събрание трябва да я гласува. Според нея това може да мине с или без дебати. По думите й такова заседание ще има, ако стане ясно, че ротацията ще се осъществи.
Киселова не вижда логика управляващите да оставят в ръцете на президента той да задава темпото на политическия процес. Тя отбеляза, че целта на промените в Конституцията е била да се отнеме тази възможност от държавния глава. Конституционалистът поясни, че при криза, всички лица, от които президента може да назначи служебен премиер, се назначават от НС. По думите й НС ще носи много по-голяма отговорност за бъдещо служебно правителство.
Киселова уточни, че при хипотезата, че председателят на НС е избран за служебен премиер, то той следва да прекрати правомощията си като народен представител. Според нея е редно и лицето да не участва в предстоящите избори.
Киселова подчерта, че президентът няма право да откаже да подпише указ за назначаване на кабинет. Тя отбеляза, че тук има два варианта. Първият е кандидат-премиера да предложи свой състав на правителството. Вариант номер две, който е малко вероятен, е президента да избере кандидат, който е склонен да назначи предложено от него правителство.
Според Киселова след промените в Конституцията не е ясно дали трябва да има нов кръг с консултации след смяната на министър-председателя.
По отношение на жалбите срещу промените в Основния закон тя заяви, че се очаква КС да допусне за разглежданията жалбите и в средата на април най-рано те да бъдат разгледани по същество.
Киселова посочи, че жалбите са насочени срещу нарушаването на баланса на властите, мнозинството с което бяха направени промените и компетентността на НС да прави промени, свързани със служебните кабинети.