Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд (КС) текстовете от Закона за движението по пътищата.
Причината е, че с тях се ограничават основни права на гражданите, като свободното придвижване в страната, правото на напускане на нейните предели, правото на личен живот, както и конституционни принципи като принципа на правовата държава.
Информацията за сезирането на КС е от администрацията на националния защитник.
Ковачева иска Конституционният съд да разясни чл. 171, т. 1, б. "д" и т. 2, б. "к" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Според нея е трудно да се приеме, че тези текстове са част от Конституцията. "В основата на законовите текстове е икономически интерес за събиране на вземания на държавата (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на основни конституционни права, каквито са свободното придвижване и напускането на пределите на страната, регламентирани в чл. 35 от Конституцията на Република България", пише Ковачева.
Тя е категорична, че посочените права могат да бъдат ограничавани само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
"Финансовият интерес на държавата не е сред възможните основания за ограничаване на посочените конституционни права на гражданите", категорична е доц. Ковачева.
Според искането оспорените норми предвиждат, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ). Сред тях са временното спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) и временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.
Според обмудсмана при временното отнемане на книжка, което не е причинено от тежко нарушение, а заради неплатена глоба, човек се лишава от възможността законосъобразно да управлява автомобил и съответно се стига до нарушаване на правото му свободно да се придвижва по територията на страната. Според установената в последно време практика на Министерството на вътрешните работи - и да напуска нейните предели", смята омбудсманът.
Тя е категорична, че сериозно нарушение на правото на свободно придвижване и напускане на страната е временното спиране от движение на колата заради неплатена глоба.
Принудителните административни мерки са обосновани при тежки нарушения, при които се застрашават животът и здравето на гражданите, както и за да се осигури безопасността на движението по пътищата. Тогава санкционирането на нарушителите има важен превантивен ефект.
Налагането на такива санкции за несъбрани глоби, което не е административно нарушение, е неоправдано и води до нарушаване на конституционни права на гражданите", аргументира се доц. Ковачева.
Събирането на наложените глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата е важно и има превантивен ефект, но ако не е изпълнено доброволно, не може да бъде компенсирано със засягане на лични права на гражданите и с прилагането на принудителни административни мерки.
Омбудсманът изтъква, че събирането на неплатени глоби се затруднява с въвеждането на автоматизирана информационна система "Административнонаказателна дейност" на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България".
В жалбата си до КС общественият защитник посочва, че с практиката принудително да се събират неплатени глоби на границата се създават затруднения на хората, които са планирали и предприели пътуване.
Омбудсманът изброява редица дефицити: Според предприетото от МВР, шофьорите, на които за първи път се връчват наказателните постановления, ще имат право да продължат пътя си и да обжалват или да платят.
Шофьорите, за които има влезли в сила глоби, трябва да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени глоби се проверяват и останалите пасажери в колата. Така, всички те ще трябва или да платят, или да се откажат от пътуването, припомня новите правила омбудсманът.
Тя изтъква и проблем, при който гражданите не са били информирани, а държавата смята, че документите им те са уведомени за издадените наказателните постановления, а същите се смятат за връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Тогава шофьорите едва на границата разбират, че срещу тях има издадено наказателно постановление и не могат да продължат пътуването си извън страната.
По данни на граждани има и случаи, в които системата не отчита, че дадена глоба е вече платена - ако шофьорът не носи със себе си платежния документ, той също не може да продължи пътуването си.
"На следващо място, временното спиране от движение на ППС и временното отнемане на свидетелството за управление на МПС като принудителни административни мерки на основание несъбрани глоби засягат не само конституционно прогласеното право на свободно придвижване, но и биха могли да ограничат правото на личен живот по смисъла на чл. 32, ал.1 от Конституцията", категорична е Ковачева.
Отнемането на колата заради неплатени глоби може да доведе до неоснователно засягане и съществено ограничаване на важни аспекти от правото на личен живот. Може да се стигне например до затруднения за транспортиране на близки за неотложни медицински процедури, както и за обгрижването на възрастни и болни роднини, живеещи в населени места на голямо разстояние, без редовен обществен транспорт до местоживеенето на децата им", пише още доц. Ковачева до КС.