Има огромен потенциал за съвместна работа между хематолози и общопрактикуващи лекари (ОПЛ), които имат ежедневен достъп до пациентите. Това заяви на четвъртата Национална годишна конференция по имуноонкология доц. д-р Желязко Арабаджиев, председател на Българското научно дружество по имуноонкология (БНДИО).
На форума бяха поставени основите за по-тясното сътрудничество между медицинските специалисти и бе представена визия за подобряване на диагностиката и лечението на онкологични заболявания у нас.
"Всичко, което правим, е в името на пациента", коментира д-р Иван Филипов от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Според него е от ключово значение личните лекари да са обучени и подготвени да работят с онкологични пациенти. "В София има под 630 общопрактикуващи лекари - това е недостатъчно за мащаба на града. Трябва да се обучаваме и да преодолеем страха си, за да бъдем пълноценни партньори на онколозите," посочи д-р Филипов.
Онкологът д-р Таня Златанова изрази надежда за по-добра колаборация между различните медицински специалисти. "Нуждаем се от по-широко обобщаване на данни, които да ни помагат в ежедневната работа. Само така можем да подобрим лечението на пациентите", обясни тя.
На конференцията бе коментирано, че взаимоотношенията между злокачествените тумори и имунната система често са сложни и противоречиви. Изследването на имунните компоненти в периферната кръв, макар и да не отразява напълно ситуацията в туморната среда, предоставя ценна информация на онколозите, ангажирани с терапията на пациента. При добра имунна реактивност може да се счита, че имуносупресивната терапия ще има по-малко странични ефекти по отношение на съпътстващите инфекции. От друга страна, потиснатите имунни компоненти са лош прогностичен маркер, който може да бъде взет предвид при планиране на лечението.
Имунологичните изследвания също могат да дадат отговор на въпроса за необходимостта или противопоказанията за включване на имуностимуланти - тема, която остава актуална и без еднозначно решение в онкологията. Всички тези изследвания, включително функционалното изследване на Т-клетките, се поемат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и по този начин не представляват финансово бреме за пациента. Редовното им провеждане предоставя важна информация за хода на злокачествения процес, за съпротивата срещу него и за избора на оптимални терапевтични стратегии.
Четвъртата национална научна конференция по имуноонкология привлече водещи специалисти от различни медицински направления. Форумът постави акцент върху сътрудничеството, иновациите и визията за развитие на онкологията у нас. От следващата година годишната конференция на БНДИО прераства в национален конгрес. Дружеството вече е прието в Европейската ракова организация и ще работи за прилагане на националния раков план, който все още не е активиран. С развитието на инициативите и преминаването към национален конгрес, БНДИО обещава нов етап в борбата с раковите заболявания в България.
За първи път Българското научно дружество по имуноонкология връчва награда на трима изявени специалисти с трайни постижения в областта на онкологията. Наградата "Следа в българската онкология" е е учредена през тази година. Първите й носители са изтъкнати медицински онколози, пионери в лекарственото лечение на рака, участвали в изпитвания и приложението на модерни терапии, включително имунотерапия - доц. д-р Димитър Калев, д.м., д-р Красимир Койнов и д-р Данаил Дамянов.