Онкоболните - и доплащат, и ги разкарват, и не ги лекуват добре

Ръстът на финансирането в лечението на онкологични заболявания не е довело до подобряване на резултатите в онкологичното лечение - страната ни продължава да е единствената в ЕС с нарастваща смъртност от онкологични заболявания, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в сравнение със средната за ЕС.

69.3% от интервюираните с онкологични заболявания са доплатили под някаква форма в хода на диагностицирането, лечението и проследяването. 26.3% от пациентите, които са заявили, че са доплатили, са признали, че това е затруднило техния достъп до медицински услуги.

Данните представи Юлиана Гальова, част от "Галъп интернешънъл" и "Индекс на болниците" на пресконференция в БТА на тема "Достъп до онкологична грижа". Периодът на проучването е в периода 21 януари - 7 февруари. 417 са ефективните проведени интервюта с пациенти с онкологични заболявания и с близки на пациента. Интервютата са проведени 40 лечебни заведения на територията на цялата страна.

От данните на проучването стана ясно, че 93% от пациентите с онкологични заболявания са здравно осигурени, а 7% в допълнителен друг фонд.

Национален противораков план - някой ще спечели, но дали ще е пациентът?

Европейската комисия планира да инвестира 4 млрд. евро за борба с онкологичните заболявания в ЕС

100% от респондентите са преминали през някакви изследвания. От тях 41.2% им се е наложило да доплатят за изследвания.

82.7% запитаните са преминали през биопсия, като на 22.5% им се е наложило да доплатят определена сума пари. На 72.7% от анкетираните хора им се е наложило да минат през хирургично лечение, а процентът на доплатилите е 56.1%. 75.3% от запитаните, които са преминали и доплатили за операция са посочили избор на екип.

На въпрос дали пациентите с онкологични заболявания през последните 5 години са се лекували с лекарствена терапия или химиотерапия, 75.8% отбелязват, че са се лекували с определена лекарствена терапия.

На друг въпрос, който е идентичен на предишния - дали пациентите с онкологични заболявания през последните 5 години са минали лъчетерапия, 48.7% от интервюираните им се е наложило да минат през такава терапия, като на около 13% им се е наложило да доплатят. Доплатената сума е включвала медицински изделия и консумативи.

Интересното е да се отбележи, че 71.3% от запитаните са доплащали средствата си за лечение на касата на лечебното заведение, 9% са заплатили на касата на друго лечебно заведение, 3.8% на ръка на медицинско лице на лечебното заведение.

От БЛС не са доволни, че Хинков прави съвет по онкология без да им каже

Питат частна структура ли ще контролира изпълнението на плана за борба с рака у нас

Най-голяма част от хората са доплащали за операция - 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв., за

биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв. При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв., тя е била основно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение - едва при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи - при 39%.

Ивана Димова, член на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователите посочи, че в България са налице основни финансови и организационни затруднения. Страната ни продължава да бъде в ЕС в една доста неизгодна позиция и с нарастваща смъртност от онкологични заболявания, изтъкна Димова.

"Всички застрахователи изразяват мнение, че диагностиката на онкологичната грижа не е покрита от обществените средства на бюджета на НЗОК. Всички застрахователи са на едно мнение, че изборът на лекарски екип, битовите условия, имплантите, различните изследвания, които трябва да се направят не се покриват от НЗОК ", коментира Димова.

Онкоболниците у нас се роят до 42 през 2021 г.

Акцентът е върху болничната грижа, а не е към пациента и качеството му на живот

По думите ѝ в България се оказва, че хората в деликатна ситуация достигат трудно до правилното решение за своето лечение за онкологичните заболявания и не са подкрепени от държавата. Трябва да се направи анализ затова какво покрива НЗОК и след това застрахователите да влязат в роля и да видят с какво могат да помогнат на пациентите със съответните продуктови и застрахователни решения, настоя Ивана Димова.

Няма онкологично болен пациент, който да не се налага да плаща, каза още Димова, според която не се прави достатъчно за превенцията за лечението на онкологичните заболявания.

Бившият здравен министър д-р Мими Виткова добави още, че онкологичната помощ в страната ни е в тежко състояние. Самата онкологична мрежа се нужда от сериозна държава политика как да бъде структурирана, настоя тя.

"Търговията в системата деформира тежко мисленето в системата и това е трудната корекция, която може да се направи. Трябва да се заплаща добре на лекарите и на медицинския персонал, но да не се оставят в неблагоприятна ситуация да гледат пациента като болен човек, а не като финансов стимул", каза още д-р Виткова.

Също така Виткова открои, че липсва цялостна грижа за пациента, центрове за онкологично болните, което от една страна, принуждава пациентите да бягат в чужбина, от друга и те да не се чувстват сигурни и обгрижени за лечението си у нас.

Предвижда се НЗОК да заплаща два пъти по 30 дни в годината палиативни грижи за онкоболни

Това предвижда Анексът към Националния рамков договор (НРД) 2023-2025 г.