Хубаво е една теза да бъде доказана. Това носи чувство на сигурност, удовлетвореност, усещане за добре свършена работа.

Все пак обаче е от особено значение видът, съдържанието на тази теза. В нашия конкретен случай доказателството не носи нищо добро, може би малко разсмива, но нищо повече (от гледна точка на позитивния спектър).

Преди време вътрешният министър Петканов обяви наличието на недосегаеми в нашата държава. Днес Софийски градски съд “узакони” твърденията на проф. Петканов.

След като МВР-шефът каза в прав текст, че “лидерите на основните групировки, които се занимават с контрабанда, са известни, но до тях е почти невъзможно да се достигне”, днес окончателното оневиняване на Кирил Киров-Японеца внесе свежест и безпределна истинност в умозаключението на министъра.

Преди две години показната спецакция на баретите, закопчали Японеца и момчетата му, ни вдигна адреналина с няколко единици. Рекохме си – брей, ето как стават тези работи. Днес адреналинът ни отново си е на нормалата позиция, правещ ни тихи, кротки, послушни и незнаещи “как стават тези работи”.

Сигурното е едно – слабото въображение на правораздавателните ни органи. Все някой, някога трябва да се сети, как при положение че бандитите се знаят кои са, те да бъдат вкарани там, където им е мястото.

Наглед задачата е по-скоро теоретична, но вижда се, че на практиците ни нещо им куца. Затова – назад към теорията.

Първо – изобретяване на методa, а едва след това прилагането му чрез показни, мускулести акции.