Депутатите гласуваха на второ четене промените в Закона за храните. С тях се забранява влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО, при производството на детски храни.

С приетите на второ четене промени се забранява разпространението и продажбата на храни и хранителни продукти, съдържащи ГМО, в детски ясли, детски градини, училища и търговската мрежа в радиус от 100 метра около тях.

Депутатите решиха още да се забрани рекламирането на ГМО храните, в които като изпълнители участват деца или са предназначени за детска аудитория. Глоба до 1 000лв. грози всеки родител или попечител, който допуска участие на дете в подобни реклами.

На опаковката на продуктите „съдържа ГМО" задължително се изписват с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви и с контрастен на останалата част от текста цвят.

Обсъждането на промените започна много оптимистично, но за съжаление в проекта на закона не бяха приети много от предложенията, обявиха по-рано от Коалиция "България свободна от ГМО" на пресконференция в София.

По време на обсъждането е прието да се забрани участието на деца в реклами на продукти, съдържащи ГМО, обясни Златина Станкова от "Зелените".

Забранено е използването на продукти, съдържащи ГМО в училищата и детските градини, но депутатите не са приели това да бъде забранено, както и разпространението на такива продукти в болниците, студентските столове и заведенията за обществено хранене.

"В болниците например ядете каквото ви донесат", подчерта Мариана Христова. Според нея по този начин се ограничава свободния информиран избор на потребителите.

При обсъждането е решено всички продукти, съдържащи ГМО да бъдат обозначени с етикет с контрастен цвят. Според представителите на Коалиция "България свободна от ГМО" обаче това не е достатъчно, тъй като производителите ще могат да преценяват кой цвят е контрастен.

Според въведената наскоро политика на Европейския съюз за одобрение на генно-модифицирани организми (ГМО) страните имат повече свобода да решат сами дали да забранят или разрешат отглеждането на територията си на генно модифицирани растения, като в същото време се придържат към обща система за оторизация на позволени ГМО за ЕС като цяло.

Единственият легитимен начин една страна-членка на ЕС да забрани на територията на страната си продукти с ГМО е т. нар. предпазна клауза, обясниха противниците на ГМО.

В закона в България обаче не се посочва изрично забраната на ГМО-хибрид. Ако една страна член на ЕС отхвърли разпространението на ГМО-хибрид на територията си, в България автоматично започва процедура по преценка на рисковете от този продукт и евентуално след това тръгва процедура и по забраната му.

Предпазна клауза в България обаче може да се наложи само след становище на Консултативната комисия по ГМО към МОСВ. В последното си заседание обаче учените от комисията решават, че няма достатъчно доказателства за забрана на царевичния хибрид MON 810.

"В мотивите на становището на българската комисия отсъстват научни аргументи, липсва позоваване на научен източник за тяхното становище и анализ на предоставените изследвания", обяви Мариана Христова.

Това по думите й може да означава две неща - или комисията е предубена, или не е разгледала съвестно научните трудове срещу този продукт.

Според Коалиция "България свободна от ГМО" някои от членовете на тази комисия са предубедени, имат личен интерес от използването на ГМО в страната и дори са в конфликт на интереси.

Освен това трябва да спрат спекулациите на заместник-министъра на екологията Евдокия Манева и заместник-председателя на ресорната парламентарна комисия Иван Алексиев, които продължават да твърдят, че Законът за ГМО забранява модифицираните организми в България, заяви категорично Борислав Сандов.

В страната ни няма фактическа забрана, а само териториални ограничения за отглеждането на продукти, съдържащи ГМО.

Решенията на консултативната комисия би трябвало да са публично достъпни, убедени са от коалицията. Затова е крайно наложително тя да бъде преструктурирана, да се разшири съставът й с представители на НПО и членове на браншовите организации.

В същото време МОСВ продължава да протака регламентираното участие на членове на две организации - на зърнопроизводителите и на биоземеделците например, които чакат повече от месец.