Румен Радев наложи вето върху големите адвокатски възнаграждения

Президентът Румен Радев с вето спря промени в Закона за адвокатурата, с които допълнително са правят промени в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ветото засяга новата правна уредба на особения представител.

Законът за адвокатурата бе променен на 11 септември тази година. Държавният глава налага вето само на част от промените, които бяха гласувани тогава.

Прави впечатление апелът на държавния глава към народните представители, в който се подчертава, че се прави за пореден път.

"За пореден път Румен Радев привлича вниманието на народните представители към необходимостта да зачитат принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност при подготовката и приемането на законодателни актове. "Това не са формални изисквания, а важни гаранции против прокарването на лобистки поправки", подчертава в мотивите си държавният глава."

Адвокатите ще имат право на реклама и на хонорари по ясни критерии

Парламентът прие на второ четене промесни в Закона за адвокатурата

По Закона за адвокатурата: 

В мотивите си за налагане на вето прессекретариата на държавния глава посочва, че с промените парламентът е иззел от съда правомощието по определяне на възнагражденията на особените представители и ги е възложил на местните адвокатски съвети. Това право обаче влиза в противоречие с правото на Европейския съюз, което забранява сдружения на доставчиците на определени услуги да определят сами цените им. Поставят се под съмнение принципите на конкуренцията: "Възлагането на правомощие на местните адвокатски съвети да определят размера на възнаграждението на особените представители нарушава правилата на свободния пазар и поражда риск от ограничение на конкуренцията, който е аналогичен на този, установен от Съда на ЕС във връзка с приложението на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В двата случая заплахата за конкуренцията идва от това, че компетентността относно определяне на адвокатските възнаграждения е възложена на органи на съсловната организация на самите адвокати".

Президентът настоява народните представители да преразгледат отделни разпоредби, тъй като и те създават риск необосновано да накърнят принципите на справедливия съдебен процес в разумен срок и конституционното право на защита на гражданите.

Специално с новата уредба на фигурата на особените представители и въвеждането на ограничения при възраженията на страните за прекомерност на адвокатското възнаграждение по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се пораждат определени рискове от забавяне на съдебните дела и препятстване на достъпа до съд. Тези възражения не могат да бъдат подминати, понеже засягат конституционно установени права на гражданите.

Съдът е запознат с детайлите на конкретното производство и разполага с пълната информация, необходима за преценката на критериите относно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, спешността й. За да приложи на практика тези критерии местният адвокатски съвет ще трябва да изисква информация от съда, което ще забави производството и ще постави редица непреодолими трудности от гледна точка на защитата на правото на личен живот и други основни конституционни права на гражданите, посочват от президентството. С допълнителните разпоредби, пишат още от "Дондуков" 2 възниква и необосновано висок риск от развиването на множество спорове по странични за делото въпроси, което допълнително ще забави съдебното производство, а по този начин ще се стигне до нарушаване на правото на страните делото да се гледа в разумен срок и на тяхното право на защита.

Държавният глава оспорва и предвидения режим за възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения, който допълнително може да усложни и забави хода на производството. Тези ограничения необосновано препятстват достъпа на гражданите до правосъдие и ограничават преценката на съда по въпроса за прекомерността на възнаграждението. Налице е неяснота и при приложението на ограниченията за подаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в хипотезите, когато едната страна не се ползва от адвокатски услуги. Тези неясноти ще затруднят правоприлагането и ще създадат предпоставки за противоречива съдебна практика, се казва още в мотивите за налагане на вето.

Възраженията с вето на държавния глава са:

1. Относно промените в правния режим на особените представители (§ 2, т. 2, § 10, т. 1, § 11, т. 1 и § 14 от ЗИД на Закона за адвокатурата)
2. Относно промените в режима на възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения (§ 10, т. 4 и 5 и § 11, т. 2 от ЗИД на Закона за адвокатурата)
3. Относно срока на действие на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (§ 9 от ЗИД на Закона за адвокатурата)

Относно нарушенията на правилата на законодателната процедура

Държавният глава оспорва и начина на приемане на текстовете в Народното събрание, подчертавайки, че законопроектът на групата народни представители е внесен в Народното събрание без да е преминал на обществено обсъждане, при изработването и приемането на законопроекта не са спазени в достатъчна степен принципите на обоснованост, предвидимост, откритост и съгласуваност, мотивите и предварителната оценка на въздействието, изготвена от вносителите, са формални и дават непълна обосновка за необходимостта от направените промени специално в режима на особения представител и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като не отчитат съществени рискове за основните права на гражданите, които произтичат от тях.

По изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане в Народното събрание § 2, т. 2, § 9, § 10, § 11 и § 14 от Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, приет от Народното събрание на 11 септември 2024 г.