При неправилно изпълнение на договора за пакетно туристическо пътуване, на пътуващия може да се върне цялата платена цена, дори когато са му предоставени някои услуги. Това постанови Съдът на Европейския съюз.

Решението на съда е във връзка със следния казус: двама полски туристи заминават на почивка "ол инклузив" в петзвезден хотел в Албания. В деня след пристигането си те са събудени от шума от дейности по разрушаване на плувните басейни на този хотел, разпоредено от албанските власти. Тези дейности продължават четири дни от 7.30 ч. до 19.30 ч. и в резултат от това са напълно разрушени плувните басейни, крайморската алея и павираният бряг с кей в морето.

Гостите на хотела са принудени да се редят на дълги опашки, за да получат храна, и да се явяват в самото начало на времето за хранене поради недостатъчното количество на сервираната храна. Освен това е прекратено сервирането на следобедна закуска. Накрая, през последните три дни от почивката започват нови строителни дейности по доизграждането на пети етаж в хотела. Пътуващите отнасят въпроса до съда, за да поискат връщане на цялата цена на пътуването си и обезщетение.

Тъй като полският съд желае да получи повече яснота във връзка с правата, които им предоставя Директивата относно пакетните туристически пътувания, той отправя преюдициално запитване до Съда в Страсбург.

Съдът приема, че пътуващият има право на връщане на цялата платена цена не само когато пътническите услуги изобщо не са извършени или са извършени неправилно, но и когато въпреки предоставянето на някои услуги лошото им изпълнение е толкова сериозно, че туристическият пакет става безпредметен и пътуването обективно вече не представлява интерес за пътуващия.

Той добавя, че националният съд следва да прецени с оглед на всички обстоятелства дали случаят е такъв.

Съдът отбелязва също, че целта на директивата е само да се възстанови договорното равновесие между пътуващите и организатора на пътуването. За разлика от това, тя не позволява организаторът да бъде санкциониран, по-специално с наказателно обезщетение за вреди.

Съдът припомня също, че пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди, ако организаторът докаже, че неизпълнението или лошото изпълнение на пътническите услуги се дължи на трето лице и не може да се предвиди или избегне.

Съгласно директивата тази възможност за избягване на отговорността спрямо пътуващ не зависи от евентуална вина на третото лице. По тази причина директивата не допуска законодателство като полското, което изисква организаторът на пътуването да докаже тази вина.

По въпроса дали дейностите по разрушаване могат да се считат за "извънредно и непредотвратимо обстоятелство", освобождаващо организатора от задължението да заплати обезщетение, Съдът отбелязва, че тези дейности произтичат от акт на публична власт. Такива актове обаче се приемат поначало при условията на прозрачност и се предшестват от известна публичност.

По тази причина националният съд следва да провери дали организаторът на пътуването или управителят на туристическата инфраструктура е бил уведомен за процедурата, вследствие на която е прието решението за разрушаване, и дори е участвал в тази процедура, и дали е бил уведомен за съдържанието на това решение преди изпълнението му. При наличието на такова участие или на такова уведомяване разрушаването на въпросните инфраструктури не може да се счита за непредвидимо. Следователно организаторът не може за бъде освободен от задължението си да обезщети пътуващите.