Възпрепятстването на свободното придвижване и възможността детето да има връзка и с двамата си родители, независимо, че са от един и същи пол, е в разрез с основните права, гарантирани с членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това гласи решение на Съда на Европейския съюз.

Казусът е за непълнолетно дете, гражданин на Съюза, което има две майки. Според съда, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални власти

Освен това тя е задължена да признае издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на Съюза.

Едната майка е българка - В.M.A., другата - испанката К.Д.K. Те живеят от 2015 г. в Испания и сключват брак през 2018 г. Детето им, С.Д.K.A., е родено през 2019 г. в Испания. В акта за раждане на това дете, съставен от испанските власти, двете майки са посочени като негови родители.

Тъй като за издаването на български документ за самоличност е необходимо българските власти да съставят акт за раждане, В.М.А. подава заявление до Столична община за съставяне на такъв акт за С.Д.K.A. В подкрепа на заявлението си В.М.А. представя легализиран и заверен превод на български език на извлечение от испанския граждански регистър относно акта за раждане на С.Д.K.A.

Според българския Семеен кодекс произходът от майката се определя от раждането, а майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.

В решението се цитира, че според тази юрисдикция е безспорно, че дори да не е налице съставен от българските власти акт за раждане, детето е български гражданин по силата по-конкретно на член 25, алинея първа от българската конституция.

Действащият в България образец на акт за раждане предвижда само една графа за "майка" и една за "баща", във всяка от които може да фигурира само по едно име.

Тъй като В.М.А. счита, че не е задължена да предостави поисканата информация, от Столична община отказват да издадат искания акт за раждане поради липсата на данни за самоличността на биологичната майка на детето и поради факта че вписването в акт за раждане на двама родители от женски пол би противоречало на обществения ред в България, където бракът между две лица от един и същ пол не е разрешен.

В.M.A. обжалва този отказ пред Административен съд София-град (България) — запитващата юрисдикция.

В делото пред Съда на ЕС се пита дали отказът на българските власти да регистрират раждането на български гражданин в друга държава членка и удостоверено с издаден в последната държава членка акт за раждане, в който са вписани две майки, нарушава правата на детето. Според Хартата на основните права на Европейския съюз този отказ би могъл да затрудни издаването на български документ за самоличност и следователно да възпрепятства упражняването на правото на свободно движение от детето и по този начин пълноценното упражняване на правата му на гражданин на Съюза.

В решението си Съдът на ЕС тълкува, че по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните власти на приемащата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същ пол. Държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне на акт за раждане от своите национални власти, както и, от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от приемащата държава членка документ, който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки.

Според съображенията на съда детето е българска гражданка и за това българските власти били задължени да ѝ издадат българска карта за самоличност или паспорт, удостоверяващи нейното фамилно име съгласно акта за раждане, съставен от испанските власти, независимо от съставянето на нов акт за раждане.

Подобен документ, самостоятелно или заедно с документ, издаден от приемащата държава членка, трябва да дава възможност на детето да се придвижва свободно с всяка от двете си майки.

От Съда уверяват, че признаването на детето от двете майки, издаването на документи и акт за раждане не нарушава националната идентичност, нито застрашава обществения ред на тази държава членка. Всъщност подобно задължение не предполага съответната държава членка да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са упоменати като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава членка.

Накрая, национална мярка, която може да възпрепятства упражняването на свободното движение от хората, може да бъде оправдана само ако е в съответствие с основните права, гарантирани в Хартата. Да се лиши детето от връзката с единия от родителите си при упражняване на правото си на свободно движение или да се направи упражняването на това негово право невъзможно или прекалено трудно, поради това че неговите родители са от един и същ пол, обаче е в разрез с основните права, гарантирани с членове 7 и 24 от Хартата.