Стоил Терзиев ще изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 16 години за убийството на баща си Антон Т. в село Неделево, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин. Това реши окончателно Върховният касационен съд (ВКС), който остави в сила присъдата на по-долните инстанции.
С Решение № 484 от 11 ноември 2025 г. по наказателно дело № 715/2025 г. тричленен състав на ВКС потвърди решението на Апелативен съд - Пловдив от 30 юни 2025 г. по в.н.о.х.д. № 255/2024 г., с което бе потвърдена присъдата на Окръжен съд - Пловдив. С нея Терзиев е признат за виновен за това, че на 17 март 2022 г. умишлено е умъртвил баща си, като деянието е квалифицирано като убийство, извършено спрямо родител, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, при условията на опасен рецидив.
Касационното производство беше образувано по жалба на подсъдимия срещу въззивното решение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. ВКС обаче прие жалбата за неоснователна, като посочи, че защитата не е изложила относими към касационното производство аргументи и не е обосновала твърденията си за нарушение на закона.
Върховните съдии подчертаха, че касационната инстанция извършва контрол само по правото, а не по фактите, и че жалбоподателят не е отчел тази разлика. При липса на оплаквания за пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, проверката е извършена в рамките на вече приетата фактическа обстановка.
Според установените факти подсъдимият първоначално е блъснал баща си в областта на гърдите, след като последният поискал да напусне къщата. Последвал ожесточен побой вътре и извън дома, довел до смъртта на Антон Т. на същата дата.
ВКС прие, че деянието правилно е квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6 и т. 12 във връзка с чл. 115 от Наказателния кодекс, а не като убийство, извършено в състояние на силно раздразнение по чл. 118 от НК. Съдът изтъкна, че въззивната инстанция е дала изчерпателен и професионално аргументиран отговор защо не е налице т.нар. "физиологичен афект".
В решението си върховните съдии отбелязват още, че установените по време на престоя на Стоил Терзиев в болница проблеми с психическото му здраве, изисквали лечение, не променят извода за отсъствието на физиологичен афект към момента на извършване на престъплението. Поради това защитната теза за неправилно приложение на материалния закон е отхвърлена.
Решението на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
USD
CHF
EUR
GBP