Върховният касационен съд (ВКС) осъди община да плати 100 000 лв. обезщетение на близките на починал заради срутване на екопътека в планината, като прие, че събитието не е непреодолима сила и местната власт трябва да понесе отговорност за него, съобщават от "Лекс".
Решението е в полза на развитието на правото, тъй като е първото на ВКС по приложението на уредената за търговските сделки непреодолима сила във връзка с отговорността на собственик на вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Делото е за фаталното срутване на скали по екопътеката до Крушунските водопади, при което преди 5 години загинаха българката Катя Павлова и английският турист Йън Джонсън. То беше заведено от близките на мъжа.
Трагичният инцидент стана на 6 ноември 2015 г. и трябваха два дни, за да бъде разчистена пътеката и да бъдат открити телата на двете жертви. Павлова и Джонсън били семейни приятели и живеели в Англия, като при посещението му в България тя искала да му покаже красивата местност край Крушуна. Отишли заедно с приятелка на водопадите и докато минавали по едно от мостчетата, около 200 куб. м земна маса се срутила и ги засипала.
Семейството на англичанина заведе частични искове срещу община Летница за обезщетяване на неимуществените им вреди, а пълните им размери, които са заявили са от по 300 000 лева за всеки от близките. Това означава, че ако бъдат предявени и уважени, общата сума на компенсациите само за едната жертва на инцидента на екопътеката ще достигне 900 000 лв.
Преди две години окръжният съд в Ловеч отхвърли исковете, като прие, че случилото се край Крушуна е непреодолима сила. Апелативният съд във Велико Търново обаче отмени решението и осъди общината да плати по 30 000 лева на родителите на Джонсън, 40 000 лева на дъщеря му и още около 4400 английски лири разноски за погребението му.
Недоволна общината обжалва и делото стигна до ВКС. Върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев (докладчик) и Геновева Николаева приемат да го разгледат, защото ВКС няма практика за приложението на чл. 50 ЗЗД (За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират) за подобни случаи. Не само, че става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутище, но от друга страна има позоваване на непреодолима сила, а тя е дефинирана само в Търговския закон (чл.306, ал.2 - Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора) и за приложението ѝ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД също няма практика на ВКС.
Затова Томов, Драгнев и Николаева приемат да разяснят дали при преценката на съда за непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, или тя трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед възможностите на обществото като цяло. И да отговорят на въпроса каква е грижата, която добрият стопанин трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от веща му и над която при природен феномен, вече е налице непреодолима сила, която ще изключи отговорността му по чл.50 от ЗЗД. Както и дали процеси като срутищата, при които събитията са мигновени или поне краткотрайни и дават много малко време за подготовка и предупреждение, представляват непреодолима сила.
В решението си Томов, Драгнев и Николаева първо стъпват на становищата на професорите по облигационно право Иван Апостолов и Ангел Калайджиев. И двамата водещи представители на правната наука заявяват в трудовете си, че непреодолимостта не е абсолютна и както тя, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения.
Анализирайки определенията за непреодолима сила, дадени и в ТЗ, и в Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, и в Закона за автомобилните превози, ВКС заявява: "От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици, тоест - самото увреждане".
И затова дава следния отговор на поставените пред него въпроси: "В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката".
След като стигат до тези изводи тримата върховни съдии ги прилагат по казуса с отговорността на общината за срутването на екопътеката, причинило смъртта на Джонсън. И потвърждават решението на апелативния съд, с което се присъжда обезщетение на близките му.
ВКС се позовава на геоложката експертиза по делото, според която срутването е било непредвидимо и непредотвратимо, но това не важи за последиците от него. Вещите лица напомнят, че такива процеси са периодични и характерни за напукани скални масиви и биха могли да се вземат мерки за обезопасяването им.
Общината в Летница е предприела такива мерки и е изградила безопасна екопътека, но го е направила едва след инцидента.
"От геоложката експертиза е видно, че свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, както твърди касаторът. Не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието", посочва ВКС.
Съдът се позовава и на експерт, който е обяснил, че при риск от срутване, съществуват методи за преодоляване на тежки последици. Първият включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес не се спира, но се предпазват пътища, съоръжения и сгради. В случая туристическата пътека минава непосредствено под скат и би могла да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена далеч от ската.
"Следователно последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на случайно събитие", заявява в заключение ВКС.