Върховният касационен съд (ВКС) осъди община да плати 100 000 лв. обезщетение на близките на починал заради срутване на екопътека в планината, като прие, че събитието не е непреодолима сила и местната власт трябва да понесе отговорност за него, съобщават от "Лекс".

Решението е в полза на развитието на правото, тъй като е първото на ВКС по приложението на уредената за търговските сделки непреодолима сила във връзка с отговорността на собственик на вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Делото е за фаталното срутване на скали по екопътеката до Крушунските водопади, при което преди 5 години загинаха българката Катя Павлова и английският турист Йън Джонсън. То беше заведено от близките на мъжа.

Трагичният инцидент стана на 6 ноември 2015 г. и трябваха два дни, за да бъде разчистена пътеката и да бъдат открити телата на двете жертви. Павлова и Джонсън били семейни приятели и живеели в Англия, като при посещението му в България тя искала да му покаже красивата местност край Крушуна. Отишли заедно с приятелка на водопадите и докато минавали по едно от мостчетата, около 200 куб. м земна маса се срутила и ги засипала.

Семейството на англичанина заведе частични искове срещу община Летница за обезщетяване на неимуществените им вреди, а пълните им размери, които са заявили са от по 300 000 лева за всеки от близките. Това означава, че ако бъдат предявени и уважени, общата сума на компенсациите само за едната жертва на инцидента на екопътеката ще достигне 900 000 лв.

Преустановяват за тази нощ спасителната операция край Крушунските водопади

Преустановяват за тази нощ спасителната операция край Крушунските водопади

Работата на спасителите ще продължи в неделя, очаква се да бъде докарана военна техника. Районът ще се охранява през цялата нощ

Преди две години окръжният съд в Ловеч отхвърли исковете, като прие, че случилото се край Крушуна е непреодолима сила. Апелативният съд във Велико Търново обаче отмени решението и осъди общината да плати по 30 000 лева на родителите на Джонсън, 40 000 лева на дъщеря му и още около 4400 английски лири разноски за погребението му.

Недоволна общината обжалва и делото стигна до ВКС. Върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев (докладчик) и Геновева Николаева приемат да го разгледат, защото ВКС няма практика за приложението на чл. 50 ЗЗД (За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират) за подобни случаи. Не само, че става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутище, но от друга страна има позоваване на непреодолима сила, а тя е дефинирана само в Търговския закон (чл.306, ал.2 - Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора) и за приложението ѝ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД също няма практика на ВКС.

Затова Томов, Драгнев и Николаева приемат да разяснят дали при преценката на съда за непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, или тя трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед възможностите на обществото като цяло. И да отговорят на въпроса каква е грижата, която добрият стопанин трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от веща му и над която при природен феномен, вече е налице непреодолима сила, която ще изключи отговорността му по чл.50 от ЗЗД. Както и дали процеси като срутищата, при които събитията са мигновени или поне краткотрайни и дават много малко време за подготовка и предупреждение, представляват непреодолима сила.

24 часа търсят затрупаните туристи край Летница

24 часа търсят затрупаните туристи край Летница

Основната маса от скали и пръст е разчистена

В решението си Томов, Драгнев и Николаева първо стъпват на становищата на професорите по облигационно право Иван Апостолов и Ангел Калайджиев. И двамата водещи представители на правната наука заявяват в трудовете си, че непреодолимостта не е абсолютна и както тя, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения. 

Анализирайки определенията за непреодолима сила, дадени и в ТЗ, и в Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, и в Закона за автомобилните превози, ВКС заявява: "От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици, тоест - самото увреждане".

И затова дава следния отговор на поставените пред него въпроси: "В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката".

След като стигат до тези изводи тримата върховни съдии ги прилагат по казуса с отговорността на общината за срутването на екопътеката, причинило смъртта на Джонсън. И потвърждават решението на апелативния съд, с което се присъжда обезщетение на близките му.

ВКС се позовава на геоложката експертиза по делото, според която срутването е било непредвидимо и непредотвратимо, но това не важи за последиците от него. Вещите лица напомнят, че такива процеси са периодични и характерни за напукани скални масиви и биха могли да се вземат мерки за обезопасяването им.

Общината в Летница е предприела такива мерки и е изградила безопасна екопътека, но го е направила едва след инцидента.

"От геоложката експертиза е видно, че свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, както твърди касаторът. Не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието", посочва ВКС.

Съдът се позовава и на експерт, който е обяснил, че при риск от срутване, съществуват методи за преодоляване на тежки последици. Първият включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес не се спира, но се предпазват пътища, съоръжения и сгради. В случая туристическата пътека минава непосредствено под скат и би могла да се направи защитна козирка или просто пътеката да бъде преместена далеч от ската.

"Следователно последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на случайно събитие", заявява в заключение ВКС.