Върховният касационен съд постанови решение по делото за смъртта на 14-годишно момче, което почина след операция под пълна упойка.
Припомняме, че трагичният случай, заради който стоматологът Валентин Павлов, беше пратен на съд е от юни 2016 г. Тогава Павлов оперирал 14-годишния Алекс Иванов под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управляват със съпругата си. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за "рутинна интервенция", като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки.
ВКС отмени частично присъдата от 2019 г. на Софийския апелативен съд, който оправда стоматолога и призна за виновни само другите две подсъдими - съпругата му Венета Павлова и д-р Йонна Филипова. Те са осъдени условно на по година затвор, като апелативните съдии са намалили наказанията им, които бяха също условни, но от по 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок.
Върховните съдии са върнали делото в тази част за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. Със същото решение присъдата на САС е частично отменена, частично изменена и частично потвърдена в останалата ѝ част.
С първоинстанционната присъда Валентин Павлов, д-р Венета Павлова - управител на центъра, и д-р Йоанна Филипова - анестезиолог, са осъдени за смъртта на 14-годишния Алекс Иванов. На тримата е наложено наказание от 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок, като са лишени и от право да упражняват професията си за срок от 5 години.
С въззивната присъда Валентин Павлов е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Наложеното на Венета Павлова наказание "лишаване от свобода" е намалено на 1 година условно и е отменено наказанието "лишаване от права". Изменена е и присъдата на Йоанна Филипова - наложеното й наказание е намалено на една година условно, отменено е наказанието "лишаване от права".
Според ВКС в частта от въззивната присъда относно оправдаването на Валентин Павлов и частичното такова на Йоанна Филипова в дейността на САС по събирането и оценката на доказателствата не се откриват процесуални пороци или неправилно тълкуване на съдържанието им.
Верен е изводът на съда, че реакцията на подсъдимата Филипова по овладяването на състоянието на детето е закъсняла, посочва се в съдебното решение и се допълва, че изводът на въззивния съд, че тя не е забелязала своевременно влошеното състояние на детето, както и че реакцията и по овладяване на това състояние е закъсняла, е убедително защитен.
Касационният съд констатира, че в частта от присъдата, в която е потвърден размера на изпитателния срок, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил разпоредба от НК, според която "изпитателния срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години". Направената от САС редукция на размера на наказанието "лишаване от свобода", е изисквала и намаляване размера на определения изпитателен срок, който трябва да бъде определен на четири години, а присъдата - изменена в тази ѝ част.
Според върховните съдии въззивният съдебен акт в частта, в която е потвърдено осъждането на подсъдимата Павлова, е постановен при съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници, а така също и при липса на мотиви. Мотивите на инстанционните съдилища, освен сходни, са и оскъдни, до степен на липса на такива. САС се е задоволил да посочи единствено, че вменените като нарушени от подсъдимата Павлова разпоредби са я задължавали да извърши активни действия, в качеството ѝ на ръководител на лечебното заведение, с които да осигури необходимите организационни, материални и кадрови възможности, позволяващи ръководеното от нея заведение, както и лекарите, работещи в него, да се справят с очакваните усложнения на оперативната интервенция и съпровождащата я анестезия, включително чрез осигуряване на лечение на евентуалните усложнения, посочват от ВКС. Единственото конкретно посочено задължение, което въззивният съд е приел, че тази подсъдима не е изпълнила - това, че не е осигурила специализирано транспортно средство на лечебното заведение, даващо възможност за незабавно транспортиране на пациентите - освен, че излиза извън рамките на обвинителния акт, не дава отговор и на въпроса, по какъв начин евентуалното изпълнение на това задължение се явява в пряка причинно-следствена връзка с резултата. Още повече, че ръководеното от подсъдимата Павлова заведение за доболнична помощ е осигурило специализирано транспортно средство за транспортирането на пострадалото дете до УМБАЛСМ "Пирогов". Отделен е въпросът, че според актуалната нормативна база, наличието на такова средство не е необходимо условие за осъществяване предмета на дейност на лечебното заведение, чийто управител е подсъдимата. Декларативен се явява и изводът на въззивния съд, според който подсъдимата Павлова трябва да носи отговорност за това, че не е притежавала информация кое лечебно заведение разполага с андидота "Дантролен", като САС не е изложил никакви съображения, въз основа на кои точно доказателствени източници е приел, че касаторката няма познание за обсъждания факт. При това положение позицията на въззивния съд, че тя не е знаела това обстоятелство, както и че това ѝ незнание е в причинно-следствена връзка със смъртта на детето, се явява компрометирана, посочват от ВКС.
По тази причина се постановява отмяна на присъдата в частта, в която е утвърдено осъждането на подсъдимата Павлова и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.
USD
CHF
EUR
GBP
