Средна гора, България. 25 века по-късно по стъпките на тракийските царе. Без път, през гората - офроуд с джипове през планината и след това пеша по козите пътеки към връх Кози грамади над Старосел. Това е единственият начин, по който се стига до първата резиденция на тракийските владетели, открита до момента у нас.

Изведнъж от нищото в гората, сред скалите под върха, под сянката на дърветата изникват основите на древен тракийски дворцов комплекс. Изключително запазени са от времето - основно поради своето труднодостъпно местоположение.

Обектът е открит от екипа на археолога Иван Христов, по думите му - случайно, през 2005-а година.

Става дума за резиденция на ранните одриски царе от началото на 5-4 в. пр. Хр. Строителство там е започнало още по времето на цар Котис, а резиденцията се свърза с управлението на двамата владетели Аматок II и Терес II. Техният знак е двуострата брадва лабрис, която е открита неколкократно като находки в руините.

Не случайно обектът получи прозвището „българския Мачу Пикчу". За разлика от свещения град на инките обаче, до тракийската резиденция „цепиш" буквално през гората, а не катериш стълби. Паралелите с този много отдалечен от България и нямащ нищо общо с траките обект, са много силни, обясни археологът д-р Иван Христов, ръководител на разкопките в района на връх Кози грамади. Тракийският дворцов комплекс е терасиран на 4 нива.

„Не искам да го наричам обаче българския Мачу пикчу, защото ще изпадаме в чуждопоклонничество. Нека това си остане нашата свещена тракийска планина или резиденция на тракийските царе и да се гордеем, че това е наистина толкова значимо, колкото един скален комплекс като Делфи и други малоазийски средища например", добави археологът, преди да разкрие новите находки на пресконференцията под върха.

Обектът, който проучва НИМ, се намира в средата на площ от 61 хектара. Тук попадат няколко светилища, кариери за добиване на камъни, древни некрополи. Светилището на върха е едно най-важните за одриската държава, като Кози грамади е наричан свещеният връх на одрисите.

Иван Христов беше категоричен, че по останки и потенциал резиденцията може да съперничи на известните древни обекти, открити в Гърция и Турция и добави:
„Винаги съм казвал, че за нещастие този обект няма късмет, че е открит в България. Ако беше в Турция и Гърция, сега и асфалтов път щеше да има".
Без път ние сме в ролята на обсадените от Филип Македонски, пошегува се Христов със съдбата на археолозите, работещи под върха.

По-късно стана ясно, че под тази крепост действително са се сражавали войниците на Филип Македонски. До момента в района са открити над 100 ядра за прашки, на някои от които се четат надписи на старогръцки „На Анаксандър и Клеобул", които са били генерали от армията на Филип Македонски.

„Тук говорим с реални исторически личности, нямаме „вероятно", „ако" или еди кой си", обясни Христов и добави:
„Това е хубавото на този обект, че имаме една жива история, която може да бъде реконструирана".

По думите на д-р Иван Христов обектът има много мощна система за укрепление. Това не е просто едно място, където владетелят пристига, когато му скимне да идва на прохлада, защото в Маричината долина има много комари и блата. Това си е един политически център, където царят, когато присъства, взима и важни решения, обясни той.

Тази година е разкрита североизточната стена на двореца, което допълнително подкрепя факта, че обектът няма аналози до този момент в България. Орнаментиката е много богата и за направата й са викани гръцки майстори, които са взимали изключителни скъпо за работата си. А това може да си го позволи само един владетел, допълни археологът.

Разкрита е и стопанска част на резиденцията, в която има ями за питоси (големи глинени хранилища за жито). Под върха е имало постоянни запаси от поне 5 тона жито, както и течаща вода. Както се казва, за онова време, луксът си е бил пълен, поясни Иван Христов. Комплексът има и доста развита канализационна система, което говори и за по-сериозна степен на урбанизация.

Открит е и трезорът на владетеля. От имането му обаче до момента няма и следа. Предполага се, че е заровено някъде из планината.

Археолозите обаче не се боят от иманярски набези. МВР оказва необходимото съдействие за охрана и опазване на обекта, въпреки факта, че се намира на доста отдалечено от населено място, заяви д-р Иван Христов и подчерта, че това се случва за пръв път в кариерата му.

През август месец предстои консервирането на обекта, а след приключването на работата на терен, мястото ще продължи да бъде охранявано от органите на реда. Държавата е стъпила здраво тук поне от гледна точка на охраната, заяви Христов.

На пресконференцията беше представен и първи том от книгата за Кози грамади. Подробно луксозно издание на български и английски, в което е описано и богато илюстрирано всичко, открито до момента в района. Идеята е, обектът като значимост, да излезе извън границата на България, добави д-р Иван Христов.

С малко средства той може да се възстанови, но за да дойде техниката тук, трябва да има път. Липсва стратегия, глобално мислене, как да се използва ресурсът на тези паметници, подчерта археологът.

Ако погледнем малко по-оптимистично на нещата, представете си този Балкан с тази разкошна природа, пълен с много редки растителни видове, минерални води, където има условия за всякакъв вид спортове.

Кози грамади може да бъде перлата на Средна гора, каза още д-р Иван Христов и допълни - въпросът е кога.