Проект на Закон за паметниците на културата ще разгледа Министерският съвет на заседанието си. В предлагания проектозакон е разширена дефиницията на основното понятие за “паметник на културата”, в която са включени новоразкритите паметници, които още не са регистрирани. Така се ограничават възможностите за спекулации с културните ценности. Текстът на закона предвижда възможността за създаване на частни музеи с движими паметници на културата, като частните музеи са техни собственици. Либерализацията на режима в новия закон личи и от предвидената възможност държавните музеи и галерии да могат да извършват сделки от обменния си фонд. Освен резерватите и други недвижимите паметници на културата ще могат да се отдават на концесии като публична държавна собственост. Това ще допринесе за тяхното по-добро стопанисване. В проектозакона е посочено, че специфичните изисквания към паметниците на културата и формата на собствеността им, за да бъдат отдадени на концесия, ще бъдат регламентирани в специална Наредба. Паметниците на културата, които са обявени за част от световното културно наследство няма да бъдат предоставяни на концесия. Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение, предвижда проектозаконът. Предложените промени определят условията за предотвратяване на престъпления, които са свързани с унищожаване на културните паметници и с незаконния им износ. За извършване на археологическо проучване без разрешение, наказанието, предвидено в проектозакона е глоба от 1000 до 5000 лева, а за юридически лица от 5000 до 10 000 лева. В досегашния закон тези суми са били от 50 до 1000 лева. При повторно нарушение имуществената санкция се удвоява. За неуведомяване на съответните органи за откриването или намирането на паметник на културата, ако деянието не съставлява престъпление се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева за физическите лица и от 5000 до 10000 лева за юридическите. Според досегашните разпоредби наказанията са били в размера на 2 до 20 лева. В документа са предвидени глоби за несъобщаване за повреди върху паметник на културата от 500 до 1500 лева. Предвидени са и изменения в Наказателния кодекс, като в случаите за особено тежки престъпления се предвижда лишаване от свобода между 3 и 10 години. Сред целите на проектозакона е децентрализацията на институциите чрез определяне на структури с конкретни функции и диференцирани правомощия при осъществяване на дейността по опазване паметниците на културата. Редът и условията, насочени към предотвратяване на престъпления, свързани с унищожаване на паметници на културата и с незаконния им износ е друга от целите, които са поставени пред законопроекта. Сред задачите на документа е и образователната мисия на институциите при формиране на ценностната система на подрастващите поколения, както и въвеждане на основни понятия и механизми, синхронизирани с европейското законодателство. Според историческо-културната им стойност паметниците на културата се степенуват в няколко категории. Паметници със "световно значение" са обектите, вписани в Листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В категория с "национално значение" са обектите с голяма стойност за историята и културата на страната. С "местно значение" са тези, свързани с местната история и култура. Към категория "ансамблово значение" спадат тези обекти, които поддържат пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат. Предложеният закон е синхронизиран с изискванията на европейското законодателство. Европейският регламент във връзка с износа на движимите културни паметници е спазен изцяло в текстовете на новия закон.