След кръстовищата на две нива дойде ред и на мавзолеите на три нива. Или поне така изглеждаше на пръв поглед вчера следобед, когато пред Националната художествена галерия от нищото изникна строителната площадка на мултифункционална сграда с обществени функции и рендер, на който се визуализираше бъдещата сграда като мутант между стария мавзолей на Георги Димитров и хотел в Слънчев бряг. Тъй като проектът изглеждаше като истински, блогърите от „Трансформатори" бързо нарекоха явлението "строеж на Мутромавзолей".

Така днес на специална (и, както се разбра впоследствие, непланирана) пресконференция в галерия "Suspacious" мистерията бе разбулена. Оказа се, че акцията е част от програмата на фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, организиран от "Едно", а неин автор е Иван Мудов с безценната помощ на Петър Торньов за архитектурната част, а също и със съдействието на Столична община.


Иван Мудов

Не се мина и без фигурата на вездесъщите еврофондове, благодарение на които се реализира Sofia Contemporary, а за пореден път се повдигна един от вечните въпроси  - редно ли е неправителствени организации да вършат работата на институциите?

За разлика от други провокации, флашмобове и граждански инициативи, които защитават дадена кауза, Иван Мудов разкри, че провокацията този път е с цел... провокация. Според самия автор „да се види общественото мнение, и то да не остане под формата на мърморене в тесен приятелски кръг, е най-ценното".

Всички се обединиха около мнението, че такава акция не е можело да се осъществи преди пет години поради опасността проектът за Мутромавзолей да се хареса на хората. И въпреки че обществото е разпознало идеята като провокация, съмнението за някакъв добре прикриван реален проект е карало хората да имат едно наум, че такова недоразумение може би се случва наистина.

Фиктивната конструкция на един невъзможен мавзолей уцелва право в десетката, имайки предвид мисията на фестивала Sofia Contemporary да се намесва в градската среда, търсейки реакцията на непредубедената публика към случващото се в града ни.

Да запратиш концептуалните послания на съвременното изкуство в лицето на неспециализираната публика, забързана към работното си място, е най-категоричното доказателство, че то е жизненоспособно извън парниците на галерии и музеи. Само така може да се култивира искрена емпатия към общото ни обиталище, към формулирането на претенции и адекватна ответна реакция към заобикалящата ни среда.

Дали провокацията е била успешна, може да отговорят лудналите телефонистки в Столична община, които не са намерили мира от възмутени, гневни, разстроени питания „ама вие наистина ли?!", включително и към седем и половина вечерта. Активната реакция на гражданите е била достатъчна за организаторите да разкрият замисъла още днес - иначе целта е била да ни държат на тъмно максимално дълго.

Организаторите намекнаха да очакваме още скрити заглавия до 11 ноември, когато приключва фестивалът. Очаква се през началото на декември и провеждането на фестивал, който да раздвижи културния живот в по-периферни пространства като Западен парк и околните квартали като част от кандидатурата на София за европейска културна столица.

Маски и митове - по следите на липсващия музей