Трябва да се узаконят и легализират частните колекции у нас. Тази позиция изрази археологът проф. Николай Овчаров.

В страната има хиляди колекционери, които искат да представят експонатите си на българското общество, ето защо през 2007 година трябва да бъде приет Закона за културно историческото наследство, подчерта той.

Друг наболял културен проблем според него е концесионирането на някои от културно историческите обекти.
Овчаров бе категоричен, че държавата не е способна да поеме грижата за всички тях, ето защо е необходимо да се уреди въпросът за концесионирането.

Като добър пример за добрата грижа на частни лица археологът посочи свършеното от инженер Александър Митушев за етнографския комплекс „Златоград" и за съхраняването на бита и културата там.
Професор Овчаров изрази позицията, че с разрешаването на тези проблеми държавата ще помогне за развитието на туризма в региона.

Искаме държавата да ни помогне не толкова с пари, а с лобистика, допълни археологът.
Държавата трябва да привлече към културната кауза частния бизнес, смята още той.
Според инженер Митушев също е необходимо Законът за културно историческото наследство трябва да се приеме и да се уреди концесията на културни обекти. Така по-лесно ще се уреди поддръжката им.

На прага сме автентичните културни обекти да се превърнат в магазини за сувенири или кръчми, както стана с Несебър, подчерта Митушев.
Той допълни, че е поставил въпроса пред президента и Министерство на културата.

Трябва да се създаде консултативен съвет, за да се контролира запазването на културните обекти. Този съвет трябва да преценя какво да се прави с тях, смята още инженер Александър Митушев.
Той изтъкна, че освен всичко друго, държавата не финансира рекламирането на историческите обекти.

Освен разискването на наболелите проблеми за запазването на културните обекти, Николай Овчаров представи красотата и културното богатство на Златоград - рожденото място на Дельо хайдутин, песента за когото се рее в космоса.

Според археолога Златоград има туристически потенциал не само защото се намира на 2 километра от гръцката граница, а и защото там се намира светилището Белото камъне.
Открити са и няколко скални гробища, които тепърва предстои да бъдат проучени.

Запазено и възстановено е килийното училище в града, както и кафене от 1825 година, където и сега може да се пие кафе на пясък.