Педагогическия екип на проф. Здравко Митков се захвана с нелеката задача да сътвори на сцена един от най-популярните бродуейски мюзикали. Този рок мюзикъл се поставя за първи път на българска сцена. Уникално за българска сцена е и участието на рок група, която заедно с актьорите сътворяват всичко абсолютно на живо. Екипът на спектакъла е сигурен, че чрез този рок мюзикъл ще привлече аудитория от всички възрасти за да се порадва на музиката написана от Джонатан Ларсън.
„Какво би направил, ако имаш 525 600 минути...?
Как би ги измерил... в изгреви и залези, в чаши с кафе, в инчове и мили?
Как би измерил една година от своя живот?
Как би я изживял...?"
Спектакълът разказва за моментите на близост, в които има кой да хване ръката ни преди да заплачем. Тези моменти, в които неизлечимите болести или душевни препятствия заплашват да отнемат най-ценното - времето, което ни е дадено тук, за малко...
Какво има в „Rent"? Неплатени наеми и невъзможност за изкарване на вечер в „Лайф кафе" - мястото за животворно събиране между себеподобни. „Предател", предпочел да замени една реалност с друга - успокоителното присъствие на пари и уют. Свежовлюбени, които се откриват за една нощ, но взаимното доверяване им отнема повече. СПИН - болестта на сексуалната освободеност в едни очи и неуморното търсене на подходящ партньор - съпроводено с известна доза наивност, в други. Две гей-двойки - женска и мъжка, които с любовта си доказват, че душата всъщност няма пол. И приятел, който заснема с камера моментите на близост между всички тях.
Деликатната любов, себичната любов, студената любов - разновидностите й са толкова, колкото сме и ние, тръгнали към нея. Да намерим себе си. Другите. Съзнанието, че именно ние сътворяваме моментите на живота си. Утеха ли се оказва, че може би сме това, което притежаваме? Съкровищницата вътре в нас като че ли е най-ценна...
Но нали няма как да вземеш нещо със себе си - на пътешествие в другия свят - можеш единствено да запазиш спомените. Да запомниш любовта... „Да измериш живота си с нея", както пеят бохемите.
Кое от притежаниета ни е наистина трайно? Може би отговорът ще е донякъде разочароващ, но ще идва отвътре - там, където със сигурност знаеш, че си си вкъщи. „... Че не си сам", защото жаждата утоляват приятелите!
Едва ли драматургът Били Аронсън си е представял популярността и успеха, които ще достигне „Rent" („Наем"), когато през 1988 решава върху операта на Джакомо Пучини „Бохеми" да създаде своя шедьовър.
Идеята му да противопостави деликатната изтънченост от епохата на Пучини на динамичната реалност в днешен Ийст Вилидж, Ню Йорк, подхваща неговият сътрудник Джонатан Ларсън. През 1991 той решава да използва собствения си жизнен опит и пита Аронсън дали може да внесе автобиографични елементи в оригиналното произведение.
Така „Rent" се превръща в рок мюзикъл, базиран върху операта на Джакомо Пучини „Бохеми". Официалната премиера се състои в Ню Йорк Тиътър Уъркшоп. През 1996 се премества на Бродуей в по-големия Недерлендър Тиътър. За 12 години има 5124 представления и се нарежда сред 7-те най-продължително играни продукции в историята на Бродуей.
Печели престижни награди и безброй фенове: „Тони" за най-добър мюзикъл, най-добро либрето, най-добър дебют, най-добро представяне на актьор в мюзикъл: Уилсън Джермейн Хередия; награда „Пулицър" за драма; награда на Кръга на нюйоркските театрални критици; награди „Оби", и много други.
Спектакълът се играе с успех в много страни от Европа и Азия на 22 езика. Пиесата е адаптирана за филм, но той не достига върховете на мюзикъла.
Джонатан Ларсън не доживява да види успеха на „Rent". На 24 януари 1996, след последната репетиция, Ларсън прави първото си и последно интервю с Антъни Томасини от „Ню Йорк Таймс", по повод съвпадението, че представлението ще се играе точно 100 години след операта на Пучини. Умира няколко часа преди премиерата от сърдечна аневризма.
Учебен театър ви кани на премиерата на мюзикъла Rent на 28 ноември 2009 г., /събота / от 19.00 часа.
samoray
на 22.11.2009 в 12:28:42 #2Културни дейци расли в лоното на социализма не признавам, те подтискаха кадърните и интелигенцията, с какво право сега станаха носители на ценности, след като допреди 2 десетилетия се слагаха на силните на деня и сервилничеха пред властта, това са хамелиони, които нямат право да се наричат друго яче. Инатересно че сега тези дегенерати предлагат деградираща ценностите пиеса!!! според мен не случайно. Тази пиеса доколкото разбирам разглежда непреходни ценности, които се градят с години, като любов и приятелство а се опитва да ги пришие в рамката си от 1 година, което е абсурдно, самата идея е като хамбургера в храненето, да се открие пътя към некачественото и пошлото, защото отношения не се градят за 1 година, за кратък период и живот на екс са безмислените връзки за секс, наркоманския живот, или търсачите на силни усещания, не виждам в тези неща никакви ценности. Самата нихилистична постройка на авторите е поразяваща, как може с един замах да прекроиш всички ценности и човешки опит, като ги сведеш до животинския живот ден за ден, та дори животните със своите инстинкти намират начин да оцелеят и да предадат наученото. Защо възхваляваме консуматорското начало с идеята "какво ще вземем ако...." защо не се обърнем към християнското начало и не кажем "какво ще успеем да дадем ако..." Западната цивилизация е в траен упадък на ценностите, ако имахме нормална интелигенция и хора на изкуството щяхме да видим това, но завещанието на комунизма е подтискана интелигенция и деградирани хора на изкуството!!!
shtirlitz77
на 22.11.2009 в 01:35:44 #1най-вероятно ще почна да стрелям по такива идиоти като вас- т.нар. културни дейци
бива бездарност, бива простотия, но вашето минава всякакви граници 