Загадъчната усмивка на „Джокондата" на Леонардо да Винчи категорично не е на Мона Лиза - Лиза Жерардини, съпруга на богатия флорентинец Франческо дел Джокондо.

До този извод стигат авторите на книгата „Мона Лиза. Скритото лице на Леонардо", съобщават от издателство „Полистампа".

Изданието се състои от три есета, написани от американската художничка Лилиян Шварц, флорентинския историк Ренцо Манети и от основателя на Музея на Леонардо в родния му град Винчи, Алесандро Вецози.

За основа на книгата са послужили нашумелите изследвания на Шварц, която през 1987 година направи компютърно смесване на основните линии от лицето на Джокондата и от автопортрет на Леонардо, установявайки, че на практика те изцяло се припокриват.

Макар тогава новината да стана номер едно в света, едва сега е публикуван подробен анализ на Шварц - на английски и италиански.

Хипотезата на американката се поддържа напълно и от Ренцо Манети, който я разглежда във философски контекст.
Той използва аргументите на една друга теория, свързана с твърдението, че музата на Данте, Беатриче, всъщност е „другото Аз" на поета.

Според Манети и Джокондата представлява своеобразен двойник - визуалното въплъщение на интелекта на Леонардо.

Той припомня, че традицията да се изобразяваш в женски образ - която е заета от окултната философия, е била широко разпространена сред интелектуалните кръгове във Флоренция през епохата на Ренесанса.

Третият автор обаче - Вецози, не е съгласен с първите двама.
Той също смята, че портретът не е на Лиза Жерардини, но в същото време той не забелязва в картината никакви черти на Леонардо.

Според версията му на картината е изобразена приближена на могъщия Джулиано Медичи.

За това ученият се позовава на записки на секретаря на кардинал Луи Арагонски, който е посетил Леонардо на 10 октомври 1517 във френския град Амбуаз.