Науката движи прогреса. Ако тази книга се беше появила още преди няколко години, когато беше замислена, може би тази чалга в СРС-тата сега нямаше да се появи.

С тези думи издателят Димитър Томов започна представянето на книгата на бившия зам.-министър на правосъдието и председател на несъществуващото вече Бюро за контрол на СРС-тата Бойко Рашков „Специалните разузнавателни средства."

Залата на София прес се оказа малка, за да побере всички желаещи да се докоснат до „магията" на СРС-тата и тънкостите около тяхното използване.

Уважението си към автора изказаха ексминистъра на правосъдието Антон Станков, бившия МВР шеф Михаил Миков, зам.- министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, много бивши колеги на автора, представители на „старата генерация", много журналисти. Прочетено беше и поздравително писмо от председателя на Върховния административен съд Георги Колев.

Бойко Рашков разказа и как всъщност е възникнала идеята за написването на тази книга. Всичко започнало през 2002-2003 година още докато той бил депутат в 39-тото Народно събрание, когато избухнал подобен на сегашния СРС скандал - тогава се появила информация за подслушвани журналисти и министри.

По думите му към комисията за вътрешна сигурност тогава била създадена специална подкомисия, която имала задача да изследва цялата процедура около исканията и разрешенията за СРС, както и да направи необходимите оценки.

Личеше си обаче, че представителите на управляващото мнозинство разследваха и тълкуваха нещата по един начин, такива като мен - по друг. А при СРС-тата трябва да се подходи много сериозно, заяви Рашков и допълни: „Тогава подслушването бе определено като съвършено невинно и с това се сложи край на сагата."

Авторът направи и някои пояснения около прилагането на СРС-та. Според него искането за използване на тези средства трябва да е мотивирано, а тези мотиви - да се основават на реални факти.

Той допълни, че при споменатия от него случай са допуснати множество сериозни законови нарушения и ефектът е бил нулев. Парламентарната комисия за сигурност и вътрешен ред не е приела основния доклад, не е имало никакви последствия за онези, които са поискали, както и за тези, които са разписали СРС-тата.

Ако компетентните органи бяха взели мерки към извращаването при използването на СРС-тата, вероятно сега нямаше да се случва всичко това, заяви Рашков и допълни, че тогава всичко това е направено от чиста политическа конюнктура, каквато има и сега.

В книгата си той предлага и редица стъпки, които ще доведат до усъвършенстване на законодателната дейност. Според него най-напред трябва да се тръгне от самите заявления, тъй като голяма част от оперативните работници не са юристи, а исканията трябва да са правно издържани.

Друго предложение е „към мотивираното голо искане да се приложат и основните факти, за да се убеди съдията, че трябва да сложи подписа си."

Бойко Рашков пише и че според закона съдията е длъжен да даде разрешението незабавно. „Кое налага това незабавно", запита той и поясни, че това се прави, за да не може съдията да има възможност да направи обективната си оценка.

Кашата е пълна, продължи авторът и отбеляза, че контролът върху СРС-тата от страна на вътрешния министър е неудачен и трябва да бъде премахнат. Освен това според него трябва да се даде възможност силовият министър и да не подпише това разрешение.

Рашков е категоричен, че въпросът със СРС-тата трябва да мине на по-ниско ниво с оглед и на оперативност, и за да не се влага политическа нотка. Той предлага тази задача да бъде възложена на главния секретар на МВР: „Иначе всеки отива и чете каквото си иска и го носи, където си поиска."

Бившият зам.-министър смята, че особено внимание трябва да се обърне на самите техническите служби, които упражняват това подслушване. „Някъде по веригата на законотворчеството има филтрация и оттам идват течовете на информацията от СРС-тата", подчерта Рашков.

По думите му каквито и санкции да бъдат приложени, докато не се даде възможност на засегнатите граждани да потърсят правата си в съда, няма да решим проблема и никакви комисии няма да спрат злоупотребите със специалните средства.

Своите поздравления към Бойко Рашков поднесе и членът на парламентарната подкомисия за СРС-тата Михаил Миков.

Книгата е изключително полезна за осъзнаване на гражданското общество, заяви той и разказа, че самият той отишъл в МВР и попитал къде тези хора се обучават по СРС-та, има ли някакъв курс, който преминават. И тъй като отговорът бил отрицателен, т.е. че няма подобно обучение, Михаил Миков обеща да закупи и подари тази книга на всички членове на подкомисията.

„Сътрудниците ще имат един месец, за да прочетат и осмислят книгата и после самият аз ще ги изпитам", заяви с широка усмивка Миков.

Според него в България трябва да се проведе една дискусия - „Докъде свобода и докъде защита", защото иначе люшкането от скандал на скандал ще продължи.

Иначе бившият министър на вътрешните работи остро възропта и изрази своето дълбоко несъгласие процесите, при които се използват данни от СРС-та да са открити. Това може да става само с изричното съгласие на засегнатите лица, тъй като често се излагат и факти от личния им живот.

Експравосъдният министър Антон Станков беше лаконичен в коментара си по темата: „Трябва да се привежда отговорност, когато се използват СРС-та за политически цели и тази отговорност се проявява на всеки 4 години."