Националният исторически музей открива обновената си експозиция на средновековната българска държава.

Промените в експозицията са посветени на върховите постижения в развитието на българската средновековна култура.

Първият акцент представя зората на българската държавност чрез ескпонираните в центъра сакрални вещи, принадлежали на ранносредновековните българските владетели и аристокрация.
Това са копия на съкровищата от с. Малая Перешчепина и Над сент Миклош, което е подарък от австрийския канцлер Бруно Крайски.

Вторият основен акцент е посветен на българската църква.
През 864 г. по времето на св.княз Борис България приема християнството като официална религия.
През 855 г. светите солунски братя Кирил и Методий създават старобългарската азбука, а техните ученици св. Климент и св. Наум организират в Охрид книжовна школа.

В центъра на залата с обновената експозиция са представени християнските паметници, свързани със създаданета през IX в. Охридска архиепископия.
Това са образци от първа величина – митра на Охридския архиепископ, евангелие със сребърен обков с изображение на св. Климент и мощехранителници на св. Матрона и св. Дионисий.

Част от паметниците се преекспонират, така че центърът да бъде по-мобилен във връзка с възможността за провеждане на различни културни мероприятия.

Други паметници като канска сабя и нож със златни обковки, коланни украси и позлатените мощехранителници обаче се представят за първи път в новата експозиция на НИМ.

Следващият акцент е посветен на създаването на старобългарската писменост, която представлява фундаментален принос в развитието на европейската култура.

Азбуките “кирилица” и “глаголица” са представени в монументален вид в източното крило на залата.
До тях е представен орелеф на св. Климент Охридски – създателят на “кирилицата”. Паметниците от Охрид са спасени от българската армия през 1916-1917 г.