Сред стенописите на Боянската църква, правени от боянският майстор през XIII век, е открит и един още по-стар - образ на Богородица от края на X, началото на XI в., също много добра изработка.

Рисунъкът се е запазил изключително добре през вековете. Майката на Иисус Христос е изобразена  върху колона до олтара на църквата.
Предполага се, че от другата страна на колоната трябва да е изографисан Архангел Гавраил, като част от сцената "Благовещение", смятат реставраторите.

Причината да се запазят така добре образите е високото качество на боите и материалите.
Това лято, работейки върху емблематичния за църквата стенопис на Севастократор Калоян и съпругата му Десислава, реставраторите откриват безирово покритие, запечатало цветовете на рисунъка. Затова след обработката стенописите ще бъдат значително по-ярки от тези преди затварянето на църквата.

Събраните за възстановката средства са от спонсори, привлечени от Националния исторически музей и издателство "Строителство и градът". Фондация "Етерна" започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите. В акцията се включи телевизионното предаване на БНТ "Памет българска" и сдружение "Плиска". 

От 1912 г. започва реставрирането на Боянската църква от българи и чужденци. Вторият етап на възстановката е от Националния съвет за паметници на културата през 1960 г. до преди 9 години.

Тази година рано напролет за трети път започват реставрационни процеси. Откриването на Боянската църква на 4 ноември ще представи завършилата вече обща реставрация. Работата е обхванала стенописите в дъното на църквата.

Стенописният ансамбъл в Бояна е  най-представителният паметник на българската църковна живопис. Някои автори смятат, че в тази далечна епоха изображенията носят белези на Ренесанс, който започва по-късно в Европа. През 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.