Брой 22 на списанието за университетска култура „Следва" е посветен на превода, или по-точно на „(не)преводимостта" - началната и най-пространна рубрика.

Анонса за броя главният редактор Биляна Курташева започва с една история, станала „някъде през 90-те".

Новоизпечен бизнесмен с борчески вид поръчал да се преведат материали на фирмата му. Когато преводачката отворила дума за срока на работата, той отсякъл: „Ама какъв срок, просто сядаш и преписваш на английски."

Уви, привидната лекота на превода е всъщност непосилна лекота. 90-те отминаха, а след тях и второ десетилетие Преход, и едно от нещата, които, щем - не щем, осъзнахме междувременно, беше именно тази непосилна лекота и съпътстващото я вечно (недо)разбиране с Другия.
Хем след годините на тоталитарна изолация някак успяваме да се впишем в Европа, хем ни преследва усещането за една несводимост на българското с европейското, пише още Курашева.

22-то „Следва" се открива с един в много отношения програмен текст на Мари Врина, най-голямата и последователна преводачка и интерпретаторка на съвременна българска литература на френски.
В центъра му е въпросът за проблематичните права на преводача - доколко му е позволено да рискува границите, нормите, наложилите се понятия за литературност в родната му среда, за да предаде особеностите на един чужд авторов глас.

До опита на Мари Врина с превода от български застава този на Иглика Василева с превода на български на едни от най-тежките текстове на английския модернизъм. Как работата й над романа „Одисей" на Джеймс Джойс наваксва локални литературни липси, как разпъва, издига, пренарежда българския език, без да се разочарова от него, научаваме от нейния темпераментен текст.

Италианският професор българист Джузепе Дел Агата проследява систематично и увлекателно рецепцията на българска литература в Италия от началото на ХХ век до днес през историите на преводачи, книги, издатели, без да спестява някои неудобни политически обстоятелстава на българо-италианските отношения, особено процъфтяването им в годините на възход на фашизма.

Студията му е специално преведена за броя от Нева Мичева. Пак тя - преводачка от италиански и испански и остър културен наблюдател, прави безпощаден анализ на почти пълното отсъствие на преводи на българска литература в Испания през последните 20 години.

Темата за превода в „Следва" 22 не се изчерпва само със специално посветената й мега-рубрика, а пронизва целия брой. В рубриката „Интерпретации" Албена Хранова предлага един радикален прочит на късния Стоян Заимов и неговия идиосинкразен, граничещ с патология „визуален обрат" по отношение на националната памет и Април 1878.

Рубриката „Архив" е изцяло посветена на Иван Богданов. Мащабният литературовед, енциклопедист, библиограф, роден точно преди 100 години - в знаменателната за българската литература 1910 г. - е представен от Михаил Неделчев и Надежда Александрова.

За първи се публикуват неизлизали досега писма от Владимир Василев, Тодор Боров, Христо Радевски, Йордан Вълчев и др. до Иван Богданов, съхранени в неговия архив.