На предизвикателствата на 21 век можем да отговорим със силна национална кауза, с добро образование и с последователен труд, каза президентът Росен Плевнелиев, който участва в Банско в заключителните тържества по повод 290-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на „История славянобългарска".

„Паисий възстанови историческата памет на българския народ и допринесе за изграждането на националната идентичност и за възстановяването на държавността", каза държавният глава в приветствието си към гражданите и гостите на Банско.

Росен Плевнелиев припомни завета на отец Паисий - да бъдем достойни българи, толерантни европейци (news.bg не успя да намери в Историята на Паисий подобен завет), да зачитаме вярата и езика на другите, но и да пазим вярата, националното си достойнство и святата ни историческа памет.

„На този завет са посветили живота си всички големи наши възрожденци, но и героите от Априлското и Илинденското въстание, опълченците на Шипка, войниците и генералите от освободителните Балкански войни и всички достойни синове на Майка България", каза президентът и призова да се помни делото на Паисий и неговият завет и те да бъдат предадени на бъдещите поколения.

Паисий вярва, припомни още президентът, че в основата на българското Възраждане са връщането на историческия спомен за някогашната могъща и независима българска държава, спасяването на духовната идентичност чрез запазването на езика и националната самобитност и националната памет.

„В съвременните динамични условия на 21 век силата ще бъде на страната на хората с перо и на тези, които познават миналото си, надграждат го и работят постоянно и последователно в интерес на обществото и на нацията", подчерта Росен Плевнелиев в приветствието си.

В Банско държавният глава присъства на възпоменателен молебен за отец Паисий в Духовно-историческия център „Свети Паисий Хилендарски" и посети изложбата „Паисий - предвестници и следовници". Росен Плевнелиев поднесе венец и се поклони пред паметника на Паисий Хилендарски в центъра на града.

Паисий започва българското пробуждане от монашеската килия, след близо 370 години след падането на българската държава под османска власт, когато величието на Първото и Второто българско царство е почти забравено. Той поставя новия възход на идеята за държавност в съзнанието на народа ни.

„История славянобългарска" е преписвана и предавана като светиня от ръка на ръка, за да положи началото на българското Възраждане. Известни близо 70 исторически преписа на Паисиевата история. И днес ученици от различни краища на България преписват книгата на скромния монах.

На 200-годишнината от нейното създаването й - през 1962 г., Паисий Хилендарски е канонизиран за светец от Българската православна църква.