Самата авторка - Здрава Каменова влиза в една от четирите роли, които са еднакво главни. Останалите персонажи се играят от Кирил Бояджиев, Мария Станчева и Мартин Герасков.
Всяка сцена започва с четири сенки на четирите героя на пиесата - сенки, които говорят с изразността на тялото. Когато светлината изяви очертанията, идва лицеизраза и словото.
Диалози почти липсват, защото героите не си отговарят сякаш един на друг, а слушат себе си и всеки води своя монолог.
На доста места пиесата е нашарена с груби изрази, които героите си разменят, и които за съжаление напоследък станаха твърде характерни за много наши постановки.
Без да съди или награждава, авторката навлиза в темата за отклонението, като заблуда, като хапче, което притъпява болката или необходимо внушение за собствена значимост.
Едновременно с това четиримата герои (момиче: Здрава Каменова, жена: Мария Станчева, момче: Мартин Герасков и мъж: Кирил Бояджиев) се опитват да се отскубнат от клопката на илюзиите и сивото ежедневие, търсейки нещо съществено в своя живот.
Момче: Искам да съм някой... Харесваш ме, че съм гаден, подъл - ето затова те обичам...
Аз съм оня пич от яките филми. Обичам бързи коли и яки жени.
Ти си ме убила отдавна с невинната си усмивчица. Аз съм жертвата.
Момиче: Искам да ми взимат интервюта, да давам автографи, по мой образ и подобие да направят кукля Барби.
Мъж: Искам да мога, искам да знам, искам да бъда! Искам да изкача всички върхове над 2000 метра.
Жена: Любовта притъпява сетивата... Не мисли за него. Чети Достоевски...
Искам да ме откриеш.