"Средновековната българска империя" се нарича новата луксозна и богато илюстрирана книга на проф. Николай Овчаров на български и английски език, с предстоящо излизане и на други езици.
Книгата е част от поредица, в която известни български учени проследяват развитието на цивилизацията по нашите земи от праисторията насам.

"Факт е, че в Европа от края на IX и началото на X век три големи християнски държави претендират да бъдат империи: Византия, България и Франкската империя, и те делят целия Стар континент", разказва Николай Овчаров в интервю пред БНР.

"Във Второто българско царство - продължава професорът -, в кореспонденцията на българските владетели със западните крале и папата през XIII-XIV в. - особено при цар Иван-Асен Втори, неговите наследници и при цар Иван Александър през XIV в. , те са наричани императори. Впрочем, титлата "цар" е славянският вариант на императорската титла".

В "Средновековната българска империя" се говори за трите големи разцвета на Средновековна България. Първият е Златния век на цар Симеон, подготвени според автора от езическите ханове Крум и Омуртаг, както и от Симеоновия баща Борис Първи, при когото държавата приема християнството и учениците на Светите братя Кирил и Методий.

Другият голям период е в началото на Второто българско царство при царете Калоян и Иван-Асен ІІ, когато България отново придобива своите граници, и третият период е XIV век, времето на цар Иван Александър - т.нар. втори Златен век.

"Симеоновата столица Велики Преслав - твърди Николай Овчаров, градена именно като столица на българската империя, е била фактически втори по големина град в Средновековна Европа след Константинопол. После във Второто царство, столицата Търновград е призната дори от Вселенския патриарх за втори град в света след Константинопол".