Тази сутрин се събудих с очакване,  голямото писане и четене беше започнало. Плейбек, подложки, фалшиви вокали, разпокъсани инструментали. Разбиване, разкъртване, концерт на годината. Коментари, коментари...

Истината? Както винаги, за всеки е различна, но моята истина е, че беше велико и люто до припадък!

Едва ли има някой, който съжалява, че е бил на шоуто на Red Hot Chili Peppers. Колкото и някои да мрънкат, със сигурност са пели и скачали като луди. Защото само това се виждаше в претъпканата зала - една полудяла и щастлива публика. А бандата изля цялата си психеделична дивотия отгоре ни и искахме още.

Парчета от последния им албум се редуваха с онези неповторими мелодии, за които всички бяхме там. Леките, почти с момчешко звучене нови песни, на живо придобиваха много по-рок и на моменти почти метъл звучене.

„Around the World" и  „Snow (Hey Oh)" дадоха старта на незабравимото. Силният контраст и граничното преминаване от мелодични вокали и китари към тежките басови инструментали и рапирането на Антъни караха феновете да избухват, коментира Stand.bg.

Преди всяко парче „лютите чушки" ни демонстрираха своята безспорна музикалност с безумните изпълнения на Флий на баса, ударите на Чад Смит и прелюдиите от китарата на Джош Клингхофер, подпряна на счупения му крак.

„Otherside" под звездно видео небе навярно е пренесло голяма част от хората в друго, невярващо измерение.  Зверското сценично присъствие беше умножено неколкократно от невероятната мултимедия - кадри на всеки от музикантите в ударните моменти, снимки на фенове, направени непосредствено преди концерта, преливащи в образите на четиримата, анимации, дивашки видео ефекти.

Последваха „Under the Bridge" и кавърът на Стиви Уондър „Higher Ground". Уникалният тембър на Антъни, превключващ стиловете като бутони, беше в тотален синхрон с баса.

Сценичният тандем не само изглеждаше еднакво, но и обладаваше цялото пространство като едно. Скачаха, гонеха се, блъскаха се и заливаха с цялата си фънк рок сила. Невероятен и прекрасен хаос.

Мъжът на вечерта беше Флий. Басът му се гънеше под всеки възможен ъгъл, следвайки неспиращото се тяло. Почти залепен за пода под тежестта на полушпагат. Високо във въздуха в изригващ скок. Обиколи сцената, ходейки на ръце, и пя акапелно, колкото глас му даваше.

„Californication". „By the Way". „Give it away" за финал. Свърши. Тълпата се изнасяше и крещеше в екстаз. Мамка му, велико!


„София, България, е в топ 5 на най-добрите тълпи, пред които някога сме свирили. Все още говорим за това... мамка му!", написа човекът-барабани Чад Смит във Facebook.

„Беше невероятно изживяване. Една от най-великите публики на всички времена... наистина. Никога няма да забравя вечерта в България. Тотална диващина!", коментира бас животното Flea в Twitter.