Три културни институции обединяват усилията си за създаването на достъпен портал към културната памет на София.

Институтът за литература при БАН, Националният литературен музей и Столичната библиотека стартират проекта на Столична община „Дигитализацията на културното наследство - достъпен портал към историческата памет".

Ще бъдат създадени четири дигитализационни центъра, в които ще бъде документирана културната ни история.
„Архивите са подложени на физически разпад. Бихме искали те да станат достъпни за широка аудитория", изтъкна директорът на Института за литература към БАН доц. Елка Трайкова.

Затова трите институции имат за цел да съхранят, но и да направят достъпно до всички културно-историческото наследство на България. Тя напомни, че младите хора търсят информация преди всичко във виртуалното пространство, така че това богатство ще стигне и до тях.

Столичната библиотека ще се включи с архива на детската книга. Библиотеката притежава 113 заглавия на детски периодични издания, излизали до 1944 г. с най-популярните творби за деца от Елин Пелин и Елисавета Багряна. Ще бъдат включени и малко познати или позабравени стихотворения от Иван Вазов.

Във фокуса ще попадне и ромската култура през XX век. 10 % от средствата по проекта са предназначени именно за тази дейност. Директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова обяви, че са открили във фонда си 28 книги на ромски език и продължават да издирват още.

Ще бъдат представени документирани културни събития - снимки, рисунки, есета от конкурси на деца от ромската общност, както и образователна литература. „Имаме амбицията в районите с ромско население да подарим от тези книги", посочи Цинзова.

Ще бъдат включени архивите на Димитър Димов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Ваня Попова - Мутафова и други.

Директорът на Националния литературен музей Катя Зографова отбеляза, че е много по-лесно да се изследват наличните завършени ръкописи на писателите - огромното богатство от тетрадки, дневници и други. Но когато говорим за писатели, които са били забранени от политическия режим, репресирани като Ваня Попова-Мутафова, много по-интересно за изследователите ще е да се види това, което е останало в архива й, според Зографова.

Порталът няма да избяга от името на проекта и най-вероятно ще се казва „Българската литературна класика - знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти".

Проектът е на стойност 720 833 евро и се реализира по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства".