В битието си на автори-режисьори Валерия Вълчева и Марий Росен отдавна търсят пространства извън сградата на театъра, които съдържат театъра в себе си и чакат да бъдат населени с него.

За първи път двамата режисьори обединяват усилия в изоставената сграда на бившия Музей на революционното движение.

Пространството ги провокира да работят върху „Чайка" и „Вишнева градина" на А.П.Чехов.

Относително самостоятелните им режисьорски работи се спояват в обща конструкция, която довежда до спектакъл със заглавие „200 000 години", изигран само веднъж на 11 май 2006 година при неочакван интерес на публика от всякакви възрасти.

„Изваждането на театъра от неговото удобно съществуване в схемата „пасивен зрител и действащ актьор" събуди не само нашето въображение, но и сетивата на публиката, която сподели заедно с нас едно ново и вълнуващо усещане за живот. Този опит чакаше да бъде продължен" - споделят Валерия Вълчева и Марий Росен.

Следващото пространство, провокирало двамата режисьори, е, Параклисът в бившия царски дворец, който в момента е действаща изложбена зала в Националната художествена галерия.

В това пространство, отдавна лишено от своя религиозен характер, фреските са почти заличени и само частично реставрирани. Макар и да му е отказан религиозният ритуал, параклисът продължава да излъчва искане за свещенодействие, тоест - театър.

„Архитектурно и изобразително мястото ни върна в епохата на  т.нар. „модернизъм". Параклисът „приемаше" и „отхвърляше" различни поети, драматурзи и художници от тази епоха.

В резултат от този процес се получи общ сценарий, вдъхновен от творби на Артюр Рембо, Марк Шагал, Морис Метерлинк, Густав Климт, Иван Милев, Едвард Мунк, Гьорг Бюхнер, Вирджиния Уулф и други модернисти."

Сюжетните движения между героите са подсказани както от модерната драма, така и от образи от стихотворения и картини.

Четирима души - двама мъже и две жени, се намират в едно (условно казано) затворено пространство, от което не могат да излязат. Тази ситуация на невъзможност създава висока температура на живеене помежду им.

Крайността на живеенето е това, без което не можем да си представим „модерната" бохема.

Влюбванията, ревностите, убийствата, съживяванията се издигат и пропадат като вълните на морето, които са девет, както и кръговете на ада.

Радостта, наслаждението, учудването, съмнението, страхът, меланхолията, иронията, отчаянието са страстите на ума в тази нажежена игра.

Представленията ще се играят от 1 до 7 юли 2007 г. от 18.00 часа в Националната художествена галерия.