9 март. Служебният вход на Народния театър "Иван Вазов" в София. 17.55 часа. Мъж на средна възраст се включва в диалога на две стъписани по навик жени, натъртвайки дебело, че предстои да видят не премиерата, а предпремиерата на "Мартин, Данчо и майка им".

Двете стъписани по навик жени сконфузено се усмихват и се изстрелват към залата.

След минути на сцената се появява Карла Рахал. Само тя. Приковава вниманието на зрителите и не го изпуска до края на пиесата. Героинята й е някак страшно позната - сякаш авторът на пиесата - Камен Донев не е правил нищо друго миналото лято, освен да лежи на някой плаж на Черноморието и да си води бележки, слушайка някоя леличка, отишла на море само с двамата си малки сина.

Страшно познато... до един момент обаче, когато плажната "идилия" от комедия се превръща в трагедия с раздяла и смърт.

Така моноспектакълът на Карла Рахал завършва, оставайки у двете стъписани по навик жени чувство на безсилие. Или по-точно - усещането, че какъвто и план график да си състави човек - той никога не може със 100% сигурност да се реализира, а и почти 100% от изредените задачи в него са напълно безсмислени.

От друга страна обаче двете стъписани по навик жени излизат от залата убедени, че да се гледа моноспектакъла на Карла Рахал под режисурата на Камен Донев не е в никакъв случай безсмислено.

19.50 часа. Двете стъписани по навик жени си тръгват от Народния. Само след няколко метра те започват оживен спор колко килограма е трябвало да качи Карла Рахал за първия си моноспектакъл. Едната жена, която тайно е влюбена в Камен Донев, в крайна сметка се примирява, че не е важно колко са килограмите, а колко стряскащо "пресован е битът ни" (тук тя цитира Камен Донев), че да провокира създаването на текст, в който целта е героят да бъде изваден от кожата му с мощни съдбовни удари, за да започне да съзерцава слънцето.

Втората жена се съгласява с първата, като дебело подчертава, че Карла Рахал е идеалната актриса за ролята на майка на Мартин и Данчо. С това обсъждането на предпремиерата приключва и двете жени поемат в различни посоки.

Към 20.10 часа мобилният телефон на жената фен на Карла Рахал извънява. От другата страна мъжки глас й съобщава, че с връзката им е приключено. Тя отдавна е предусещала финала на тази си любов, но въпреки това гняв и болка й дават сили (предвид стъписаната й натура) да просъска:

"Гледай "Мартин, Данчо и майка им" в Народния, за да видиш какво ще ти се случи, когато пак решиш да скъсаш с някого по телефона".
От другата страна - тишина. После - затваряне. 20.30 часа. Изоставената жена поема дълбоко въздух. Нищо не се е случило. Само тайно влюбените в Камен Донев са се увеличили с още една.