На 4 декември, в присъствието на президента Георги Първанов и кмета на София Бойко Борисов, ще бъдат открити за посещение реставрираните стенописи в източната част на църквата.
Църквата "Св. Никола и св. Панталеймон", известна като Боянската църква, е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО.
Стенописният ансамбъл в Бояна е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ в., поради което през 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на Световното културно наследство под № 42.
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи - края на Х, началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в.
През X-XI в. е изградена малка кръстокуполна църква (Старата църква), обновена и изписана през XII в.
През XIII в., по време на цар Константин Асен Тих и царица Ирина, по поръчка на областния владетел севастократор Калоян и жена му Десислава, към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него - малък параклис, посветен на св. Панталеймон.
През 1259 г. цялата църква е изписана отново.
Живописта е дело на български зографи и демонстрира белезите на столичната (Търновска школа).
Църквата в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на "дворцовото", търновско изкуство, от ХІІІ в.
Тук е изписан за първи път българският отшелник свети Йоан Рилски, основоположник на монашеството у нас.
През средата на ХІХ в. жителите на село Бояна обновяват църквата и построяват двуетажно преддверие.
Боянската църква е действащ храм до 1954 г.
USD
CHF
EUR
GBP
