Изложбата съдържа 14 творби, живопис и акварели, рисувани между 1982 и 1989 година. Това е всичко, което е останало от общо 4 изложби на Йоан Левиев в САЩ. През 86-та той излага платната си първо в „Мондриан" - един от най-престижните и скъпи хотели в Лос Анжелис, наскоро реновиран по проект на Филип Старк, а после и в галерия „Ашкенази". Три години по-късно, в паметната 89та, следва изложбата „Акварели от България", в галерия „Лори Кей". Последната изложба зад океана е през 1991, три години преди смъртта му.

Непродадените творби остават в дома на джаз виртуоза Милчо Левиев, брат на художника, повече от 20 години. Наскоро той дари огромния си музикален архив на „Нов български унивреситет" и заедно с него у дома се завърнаха и картините на брат му. Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани през 1982 в Париж, по-време на престоя на Левиев в атлиетата Сите Дезар.

Изложбите в САЩ са успешни, на една от тях дори откупуват на веднъж 20 работи. Семейството на Левиев пази и медийните публикаци в местната преса. В интервютата, които дава в Америка, Левиев дава откровени отговори на всякакви въпроси, свързани с България и макар че ерата на интернет и още далеч, отзвукът из коридорите на социалистичската власт не закъснява. Случаят е описан сполучливо от изкуствоведа Филип Зидаров в статията му „Пътникът в една посока", публикувана непосредствено след смъртта на художника.

„В един момент случаят и помощта на Милчо се разпореди така, че той да направи изложба и зад океана, в Бевърли Хилс, Калифорния, където в интервю за местен вестник той беше огласил становището си за цензурата и общото положение на изкуството в България. „Служителите" от българското посолство във Вашингтон под тревога бяха пуснали факс  с текста на интервюто до своите началници в София, а един изкуствовед ( и бъдещ галерист ), тогава началник на едно странно Д. О. при Комитета за култура, злорадо нареждаше: „Размина се май Йони със „заслужил художник". (Беше в навечерието на 24 май.) Само че, в интерес на истината не беше познал."

Повечето от платната в изложбата принадлежат към един и същ цикъл - „Песен на песните". Интерпретацията на един от най-известните бибилейски сюжети започва още в Париж и продължава няколко години.  В образа на цар Соломон веднага разпознаваме самия художник, който и в този цикъл смело се самоиронизира.Йоан Левиев се е изобразявал с много лица - като шут, владетел и сатир, триумфращ и разочарован , сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той ни гледа от стените на галерия „София прес" - едно истинско ЗАВРЪЩАНЕ.

За автора:

Йоан Левиев е роден в Пловдив през 1934 година. Завършва художествената акедемия през 1958 г. В ателието на проф.Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ. Взима участие и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано, Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурущ, Виена и др.